— Разбира се, че е, мастер Трън. Помислете си. Броят на възможностите всъщност е почти нулев.
Сивия крал описа дъга с лявата си ръка, все едно бършеше прозорец. Локи погледна стената и видя, че мъжът с арбалета отново е изчезнал.
— Да се таковам в таковата! — възкликна той. — Ти си Вързомаг.
— Не — отвърна Сивия крал. — Не притежавам това предимство и не съм по-различен от вас. Но съм наел Вързомаг. — И той посочи масата, където седеше преди това.
Там, без никакви резки движения и скокове — или поне Локи не забеляза нищо подобно, — седеше строен мъж, който очевидно нямаше още трийсет години. Брадата и бузите му бяха покрити с мъх като праскова, а косата му вече бързо се оттегляше назад към темето. Очите му грееха весело и Локи веднага забеляза в него онази нехайна дързост на властимащите, която повечето родени благородници със синя кръв носеха като втора кожа.
Беше облечен в изключително добре скроено сиво палто с широки червени копринени маншети. На оголената му лява китка бяха татуирани три черни ивици. Дясната му длан бе покрита с дебела кожена ръкавица, а върху нея, втренчен в Локи, все едно той не бе нищо повече от една полска мишка, страдаща от мания за величие, бе кацнал най-свирепият ловен сокол, който нашият герой бе виждал. Хищната птица се взираше в него с очи като черни иглени върхове, стърчащи сред златото от двете страни на гърбав клюн, остър като кама. Кафяво-сивите му криле бяха плътно прибрани, а ноктите му… какво му имаше на ноктите? Шпорите му бяха огромни, разтеглени, странно издължени.
— Моят съдружник Соколаря — представи го Сивия крал. — Вързомаг от Картейн. Моят Вързомаг. Ключът към много неща. А сега, след като се запознахме, да поговорим за онова, което очаквам да извършите за мен.
4
— С тях не бива да се ебаваме — каза му веднъж Окови, преди много години.
— Защо така? — По онова време Локи беше дванайсет-тринайсетгодишен и толкова нахакан, какъвто щеше и да си остане, което бе показателно.
— Виждам, че пак си претупал урока по история. Скоро ще ти възложа да четеш повече — въздъхна Окови. — Вързомаговете от Картейн са единствените магьосници на континента, защото не позволяват на никой друг да изучава изкуството им.
— И никой ли не се възпротивява? Никой не се бори с тях, никой не се крие от тях?
— Разбира се, че има такива, тук и там. Но какво могат да направят двама, петима, десетима магьосници, които се укриват, срещу четиристотин, в чиято власт е цял град държава? Наказанията на Вързомагите за натрапници и ренегати… В сравнение с тях Капа Барсави е като жрец на Переландро! Те са ревностни докрай, безмилостни докрай и без никаква конкуренция. Постигнали са желания от тях монопол. Никой няма да укрива магьосници против волята на Вързомаговете, никой. Дори и Кралят на Седемте същини.
— Любопитно е — отбеляза Локи, — че продължават да се наричат Вързомагове.
— Това е фалшива скромност. Според мен им е забавно.
Слагат такива нелепи цени на услугите си, че те по-скоро не са наемен труд, а жестока шега за сметка на клиентите им.
— Нелепи цени?
— Послушник ще ти струва петстотин крони дневно. Пътешественикът може да ти струва хиляда. Те отбелязват ранга си с татуировки на китката. Колкото повече черни кръгове виждаш, толкова по-любезен ставаш.
— Хиляда крони на ден?
— Сега разбираш защо те не са навсякъде, на щат при всеки двор, благородник и пиклив военачалник, който има пари за трошене. Дори и по време на война и на други големи кризи те могат да бъдат наети за много ограничено време. И когато пътят ти се пресече с пътя на някой от тях, бъди сигурен, че клиентът му плаща за сериозна и дейна работа.
— Откъде са дошли?
— От Картейн.
— Ха-ха. Говоря за гилдията им. За монопола.
— Това е лесно за обяснение. Една нощ могъщ магьосник чука на вратата на могъщ магьосник. „Основавам ексклузивна гилдия — казва той. — Влез в нея или ще те изхвърля от шибаните ти ботуши на място.“ И естествено, другият маг казва…
— Знаеш ли, винаги съм искал да вляза в гилдия!
— Точно така. Тези двамата се натрисат на трети магьосник. „Влез в гилдията — му казват — или се пребори с двама ни, двама срещу един, тук и сега.“ Повтаряй, колкото е необходимо, докато трима-четирима членове на гилдията не почукат на вратата на последния независим маг наоколо, а всеки, който е отказал, е мъртъв.