— Не разбирам защо настояваш да ме наричаш Трън — рече Локи.
— Разбираш и още как — сряза го Сивия крал. — Обяснявам само веднъж, Локи. Знам за малката ти бърлога под дома на Переландро. Убежището ти. Богатството ти. Знам, че нощем ти не се промъкваш да крадеш, както твърдиш пред всички останали Точни хора. Знам, че нарушаваш Тайния договор и погаждаш изкусни измами на благородници, които не се усещат, и знам, че си те бива в това. Знам, че не ти си пуснал тия нелепи слухове за Тръна на Камор, но и двамата знаем, че те се отнасят до твоите подвизи, косвено. И последно, разбирам, че Капа Барсави ще постъпи много интересно с теб и с всички Джентълмени копелета, ако му доверят нещата, които знам.
— Ох, моля ти се — възрази Локи. — Не си точно в положението да му шепнеш учтиво на ушенце и да те вземат насериозно.
— Няма аз да му шепна на ушенце — усмихна се Сивия крал — ако ти се провалиш в задачата, която ще ти възложа. Имам и други, достатъчно приближени до него, които да шепнат вместо мен. Вярвам, че се изразих много ясно.
Локи го изгледа на кръв, после се отпусна върху стола с въздишка, обърна го и облегна ранената си ръка на облегалката.
— Разбрах те. А в замяна?
— В замяна на възложената от мен задача ще ти обещая Капа Барсави да не разбере за така хитро устроения ти двоен живот, нито за този на най-близките ти съратници.
— Значи — рече бавно Локи — това е положението.
— С изключение на това, че се охарчвам за моя Вързомаг, аз съм циция, Локи. — Сивия крал излезе иззад тезгяха и скръсти ръце. — Ще ти се плати с живот, не с пари.
— Каква е задачата?
— Откровена измама — отвърна Сивия крал. — Искам ти да се превърнеш в мен.
— Нещо не разбрах.
— Дойде време да приключа с тази игра на сенките. Двамата с Барсави трябва да поговорим очи в очи. Много бързо ще устроя тайно съвещание с Капа, което ще го извади от Плаващия гроб.
— Няма да стане.
— За това трябва да ми се довериш. Аз съм архитектът на сегашните му неприятности. Уверявам те, знам какво може да го изкара от тая негова мухлясала крепост. Но не с мен ще разговаря той. А с теб. Тръна на Камор. Най-великия лицедей, който този град е раждал. Ти си избран да изиграеш моята роля. Само за една нощ. Виртуозно представление.
— Поръчково представление. Защо?
— Защото по това време трябва да съм другаде. Съвещанието е част от по-голямо предприятие.
— Аз съм личен познат на Капа Барсави и на цялото му семейство!
— Ти вече убеди семейство Салвара, че си двама различни мъже. В един и същи ден — ни повече, ни по-малко! Ще те науча какво искам да кажеш и ще ти осигуря подходящ гардероб. С твоите умения в съчетание с настоящата ми анонимност никой няма да се усети, че си замесен, нито че не си истинският Сив крал.
— Забавен план. В него има кураж и това ми пасва. Но разбираш, че ще изглеждам като истинско магаре, когато Капа започне разговора с дузина арбалети, прицелени в гърдите ми.
— Никакъв проблем. Ще си много добре защитен от редови глупости от страна на Капа. Ще пратя Соколаря с теб.
Локи отново хвърли поглед към Вързомага, който се ухили с подигравателно великодушие.
— Наистина ли смяташ — продължи Сивия крал, — че ще те оставя да задържиш другия кинжал в ръкава си, ако някакво оръжие в ръцете ти би могло да ме докосне? Опитай се да ме раниш. Ще ти дам някой и друг арбалет назаем, ако искаш. И стрела няма да ти свърши работа. Ти ще си защитен по същия начин при срещата си с Капа.
— Значи е вярно — рече Локи. — Приказките не са само приказки. Твоят домашен маг ти осигурява повече от способността да накараш ума ми да изключи, все едно съм се наливал цяла нощ.
— Да. И тъкмо моите хора ги пуснаха тези приказки, с една-единствена цел — исках присъствието ми да внушава такъв ужас на бандите на Барсави, че да не смеят да припарят до теб, когато дойде време да разговаряш с него. В края на краищата в моята власт е да убивам хора с едно докосване. — Сивия крал се усмихна. — И когато ме играеш, и ти ще можеш.
Локи се намръщи. Тази усмивка, това лице… имаше нещо познато в Сивия крал, да му се не види! Нищо, биещо на очи — просто глождещото чувство, че Локи и преди е бил в негово присъствие. Той се прокашля.
— Много любезно от твоя страна. А какво ще стане, когато приключа със задачата ти?
— Пътищата ни се разделят — отвърна Сивия крал. — Ти си гледаш твоята работа, аз си гледам моята.