— Малко ми е трудно да го повярвам.
— Ще излезеш жив от срещата с Барсави, Локи. Не се бой от последствията й — уверявам те, че няма да са толкова лоши, колкото си мислиш. Ако просто исках да го ликвидирам, можеш ли да отречеш, че бих го направил много отдавна?
— Ти уби седем от неговите гаристи. Държа го месеци наред затворен на Плаващия гроб. Последствията нямало да са толкова лоши, колкото си мисля? Той уби осем от собствените си Цели крони след смъртта на Тесо. Няма да приеме от теб по-малко от твоята кръв.
— Барсави се беше заключил на Плаващия гроб, Локи. А както вече казах, ти трябва да ми имаш доверие, че ще се справя с тази страна на ситуацията. Капа ще приеме онова, което му предложа. Ще уредим въпроса с Камор веднъж завинаги и всички ще са доволни.
— Ясно, че си опасен — рече Локи. — Но сигурно си и луд.
— Приписвай каквото си щеш значение на действията ми, Локи, стига да си изпълниш ролята според изискванията.
— Че то имам ли избор — рече кисело Локи.
— Това не е случайно. Договорихме ли се? Ще изпълниш ли тази задача за мен?
— Ще получа ли нареждания какво искаш да кажа на Капа Барсави?
— Да.
— Други условия няма да има.
— Наистина ли?
— Щом ще го правя за теб — рече Локи, — трябва да разполагам с начин да разговарям с теб или поне да ти предавам съобщения, когато аз поискам. Може да възникне нещо, което не бива да чака ти да се шматкаш наоколо и да изскачаш изневиделица.
— Няма вероятност — рече Сивия крал.
— Но е необходимо. Искаш ли да изпълня успешно поръчението или не?
— Много добре. — Сивия крал кимна. — Соколарю.
Соколаря стана от мястото си. Вестрис не откъсваше очи от очите на Локи. Стопанинът на сокола бръкна в палтото си със свободната си ръка и извади свещ — малък цилиндър от бял восък със странна червена спирална шарка.
— Запали я на някое уединено място — рече Вързомагът. — Трябва да си напълно сам. Произнеси името ми, аз ще чуя и много скоро ще дойда.
— Благодаря. — Локи пое свещта с десница и я пъхна в палтото си. — Соколаря. Лесно се запомня.
Вестрис отвори човка, ала не издаде никакъв звук. Клюнът се затвори, а птицата примига. Прозявка? Нейният начин да се присмее за сметка на Локи?
— Ще те държа под око — рече Вързомагът. — Както Вестрис чувства онова, което чувствам, аз виждам онова, което вижда тя.
— Това обяснява много неща — рече Локи.
— Ако сме се договорили — рече Сивия крал, — повече няма какво да правим тук. Имам си и друга работа и тя трябва да се свърши тази вечер. Благодаря ти, мастер Трън, че ти дойде умът в главата.
— Каза мъжът с арбалета на мъжа с пълната кесия. — Локи стана и пъхна лявата си ръка в джоба на палтото си. Тя все още пулсираше от болка. — И кога се предполага тази среща да се осъществи?
— Подир три нощи — отвърна Сивия крал. — Изобщо няма да прекъснем играта ти с дон Салвара, уверен съм.
— Не че според мен ти пука, но да, няма.
— Значи още по-добре. Да се върнем към твоите си работи.
— Нали няма да…
Но вече беше късно — Соколаря бе започнал да ръкомаха със свободната си ръка и да мърда устни, като мълвеше думите, без да ги изговаря на глас. Стаята се завъртя, оранжевата светлина на фенера се превърна в избледняващо цветно петно в мрака на стаята, а после мракът я погълна.
6
Когато сетивата на Локи се възвърнаха, той се оказа на моста между Примката и Улицата на Целувачите на монети. Нито миг не му се губеше, но когато погледна нагоре, видя, че облаците са си отишли, звездите се вихреха на тъмното небе, а луните са се снишили на запад.
— Мръсник! — изсъска той. — Минали са цели часове! Джийн сигурно е получил пристъп.
Замисли се трескаво. Кало и Галдо бяха решили да прекарат вечерта в шляене из Примката с Дървеницата по петите им. Сигурно накрая щяха да отидат в „Последна грешка“, да играят на зарове и да пият и да се стараят да не ги изхвърлят за подправени карти. Джийн смяташе да прекара вечерта, като се прави на наемател в Счупената кула — поне докато Локи не се върне. Ако ги издирваха, най-вероятно щяха да започнат оттам. Точно тогава Локи се сети, че още е облечен като Лукас Феруайт, и се плесна по челото.
Свали палтото и шаловете, махна фалшивите очила от носа си и ги пъхна в джоба. Опипа предпазливо раните на лявата си ръка — бяха дълбоки и още го боляха, но кръвта се беше съсирила и поне не кървеше навсякъде. „Проклятието на боговете да споходи Сивия крал — помисли си Локи. — И нека ми помогнат да успея да тегля калема на тази нощ в счетоводната книга“!