Разроши косите си, разкопча жилетката, изкара ризата от панталона и посегна да сгъне и скрие нелепите връзки-панделки на обувките си. Шаловете и декоративните колани се скриха в палтото, което Локи сгъна и върза за ръкавите. В тъмното то досущ приличаше на обикновена стара платнена торба. След като захвърли външния блясък на Лукас Феруайт, той можеше поне да мине незабелязан за достатъчно дълго време. Доволен, той се обърна и тръгна бързо надолу по южната страна на моста към все още живите светлини и шумове на Примката.
Щом зави по улицата откъм северната страна на Счупената кула, където вратата на „Последна грешка“ извеждаше на калдъръма, от една уличка изскочи Джийн Танен и го хвана подръка.
— Локи! Къде се губиш цяла нощ, по дяволите? Добре ли си?
— Джийн! О, богове, как се радвам да те видя само! Не съм добре, а покрай мен и никой от вас не е. Къде са другите?
— Тебе те нямаше никакъв. — Джийн говореше тихо на ухото на Локи. — Намерих ги в „Последна грешка“ и ги пратих да се качат в стаите заедно с Дървеницата. Кръстосвах улиците тука и гледах да не се показвам. Не исках нощем да се пръсваме из целия град. Аз… Ние се бояхме, че…
— Плениха ме, Джийн. Но после ме пуснаха. Да се качваме в стаята. Имаме нов проблем — топъл, пари, и е адски парлив!
7
Този път оставиха прозорците на стаята отворени — бяха покрити с тънки прозрачни мрежи, за да ги пазят от ухапванията на насекомите. Когато Локи приключи с разказа за събитията от нощта, небето избледняваше и точно под източните первази се очертаваха червени линии. Под гуреливите очи на слушателите му се бяха появили сенки, но никой не проявяваше никакви признаци на сънливост.
— Поне вече знаем — завърши Локи, — че той няма да се опитва да ме убие, както уби другите гаристи.
— Поне до три нощи — не — съгласи се Кало.
— На това копеле не бива да му се има вяра — заяви Дървеницата.
— Но засега — додаде Локи — трябва да го слушкаме.
Локи се беше преоблякъл в дрехи, много по-подобаващи на пройдоха. Джийн настоя да му промие ръката с подсилено вино, загрято почти до кипене на алхимична плоча. Сега тя беше превързана с компрес, напоен с ракия, и той я печеше на лъчите на малко бяло светещо кълбо. Сред докторите на Камор се знаеше, че лъчите отблъскват зловонието и предпазват от дълготрайни инфекции.
— Така ли? — Кало се почеса по брадясалата брадичка. — Според теб докъде ще стигнем, ако си плюем на петите и търтим да бягаме?
— От Сивия крал, кой да ти знае? — въздъхна Локи. — Но от Вързомага никога не можем да избягаме.
— И затова ще си седим тук — изсумтя Джийн — и ще го оставим да ти дърпа конците като на марионетка на сцената.
— Идеята той да не каже на Капа Барсави за нашите измами наистина ме завладя, да — заяви Локи.
— Цялата тази работа е налудничава — рече Галдо. — Казваш, че си видял три пръстена на китката на тоя Соколар?
— Да, на свободната от проклетия скорпионов сокол.
— Три пръстена — смънка Джийн. — Лудост, да. Да държиш един от тези хора на служба… Минаха сигурно два месеца, откакто плъзнаха първите истории за Сивия крал. Откакто първият гариста си изпати. Я ми припомни кой беше?
— Гил Резача от Ромовите греди — рече Кало.
— Тука трябва да играят… абсурдни кинти. Съмнявам се, че и Херцогът може да плаща на Вързомаг от такъв ранг толкова дълго време. И затова кой, мамка му, е тоя Сив крал и с какво му плаща?
— Без значение е — отвърна Локи. — Подир три нощи, по-точно две и половина, защото слънцето изгрява, ще има два Сиви краля и единият от тях ще съм аз.
— О, Тринайсет! — възкликна Джийн, захлупи лице в шепи и започна да търка очи.
— Това е лошата новина. Капа Барсави иска да се оженя за дъщеря му, а сега Сивия крал иска да го изиграя на тайна среща с Барсави. — Локи се ухили. — Добрата новина е, че не съм оклепал с кръв новата полица за четири хиляди крони.
— Ще го убия! — закани се Дървеницата. — Намерете ми отровни стрели и арбалет и ще му забия една между очите!
— Дървеница — рече Локи, — в сравнение с това скачането от храма на покрива изглежда върхът на разума.
— Но кой ще го очаква? — Дървеницата, седнал под един от източните прозорци на стаята, се обърна и се загледа навън, както правеше през цялата нощ. — Вижте, всички знаят, че един от вас четиримата може да го убие. Но никой няма да очаква това от мен! Пълна изненада — един изстрел между очите и край със Сивия крал!