— Ако приемем, че Соколаря позволи на стрелата ти да уцели клиента му — рече Локи, — той сигурно ще ни опече живи на място веднага след това. Освен това силно се съмнявам, че шибаната птица ще пърха около тази кула, където можем лесно да я виждаме и избягваме.
— То не се знае — упорстваше Дървеницата. — Май съм я виждал преди, при първия ни досег с дон Салвара.
— И аз съм почти сигурен, че съм я виждал. — Кало търкаляше един солон по ставите на лявата си длан, без да го поглежда. — Докато те душех, Локи. Нещо прелетя над нас. Прекалено голямо и бързо за мушитрънче или врабче, да му се не види.
— Значи — заключи Джийн — той наистина ни е следял и наистина знае за нас всичко, което има да се знае. Засега може би най-умно е да превием врат, но трябва да разполагаме с някакви резервни варианти.
— Трябва ли да се откажем сега от играта с дон Салвара? — попита кротко Дървеницата.
— Хмм? Не — тръсна енергично глава Локи. — Засега нямаме абсолютно никаква причина.
— Откъде знаеш? — попита Галдо.
— Причината да обсъдим съкращаването на играта беше тази, че трябваше да си траем и да се помъчим Сивия крал да не ни убие. Сега можем да бъдем сигурни, че това няма да се случи, дявол да го вземе. Поне до три дни няма. Затова ще си доиграем играта.
— За три дни, да. Докато вече не си нужен на Сивия крал. — Джийн се изплю. — Следващата стъпка, каквито и да са плановете — благодарение на твоето съдействие сега още един нож е забит в гърба на всички ни.
— Възможно е — рече Локи. — Затова ето как ще постъпим. Джийн, днес, като се наспиш, ще пообиколиш малко. Откажи договореностите за пътуване по море. Ако се наложи да бягаме, чакането на кораб ще отнеме твърде много време. Освен това бутни повечко злато на Виконтската порта. Ако излезем, ще излезем по суша и искам тази порта да се отвори по-широко и по-бързо от врата на публичен дом! Кало, Галдо, вие ни намерете каруца. Скрийте я зад храма, подготвена с брезенти и въжета за бързо товарене. Набавете храна и пиене за из път. Прости неща, силни. Запасни наметала. Прости дрехи. Знаете какво да правите. Ако някой от Точните хора ви забележи, докато се трудите, подхвърлете му намек, че след няколко дни ще ни падне тлъста плячка. Ако това стигне до Барсави, ще му хареса. Дървеница, утре ние с тебе ще прегледаме съкровищницата. Ще изнесем всички пари оттам и ще ги опаковаме в брезентови чували за по-лесно пренасяне. Ако се наложи да бягаме, искам да можем да натоварим всички простотии в каруцата за няколко минути.
— Умно — отбеляза Дървеницата.
— И така, братя Санца, не се делете — рече Локи. — Дървеница, ти си с мен. Никой да не се отделя сам нито за миг, освен Джийн. За теб е най-малко вероятно да си навлечеш неприятности, ако Сивия крал не е скрил цяла армия в града.
— Нали ме познаваш. — Джийн бръкна зад врата си под свободния кожен елек, облечен върху простата му памучна туника, и извади чифт еднакви брадви, всяка дълга стъпка и половина, с увити в кожа дръжки и прави черни остриета, стесняващи се като скалпели. Уравновесяваха ги топки от почернена стомана, всяка с диаметър на сребърен солон. Проклетите сестри — предпочитаното оръжие на Джийн. — Аз никога не пътувам сам. Винаги сме тримата.
— Добре тогава. — Локи се прозя. — Ако имаме нужда от още бляскави идеи, може да ни хрумнат, след като се наспим. Да подпрем вратата с нещо тежко, да затворим прозорците и да захъркваме.
Тъкмо Джентълмените копелета се бяха надигнали, за да приложат в действие този разумен план, Джийн вдигна ръка за тишина. Външните стълби откъм северната стена на стаята скърцаха под тежестта на многобройни крака. Миг по-късно някой задумка по вратата.
— Ламора! — прокънтя силен мъжки глас. — Отвори! По работа на Капа!
Джийн прихвана брадвите в едната си ръка и я скри зад гърба, а после застана до северната стена на няколко стъпки вдясно от входа. Кало и Галдо бръкнаха под ризите си за кинжалите и Галдо избута Дървеницата зад себе си. Локи застана в средата на стаята — беше се сетил, че кинжалите му още са увити в палтото на Феруайт.
— Каква е цената на самун хляб на Подвижния пазар? — провикна се той.
— Точно една медна монета, но самуните не са сухи — дойде отговорът. Локи се поотпусна — това бе нарочният поздрав и отговор за тази седмица, а ако идваха да го гепят за някоя кървава работа, просто щяха да издънят вратата. Той даде знак с ръце на всички да запазят спокойствие, издърпа резето и открехна вратата колкото да надникне навън.