На площадката пред вратата, на седемдесет стъпки във въздуха над „Последна грешка“, стояха четирима мъже. Зад тях небето бе с цвят на мътна вода от канала, само тук-там с няколко блещукащи звезди, които бавно гаснеха. Бяха корави на вид и стояха спокойни и готови като обучени бойци, облечени с кожени туники, кожени нашийници и червени кърпи под черните кожени кепета. Червените ръце — бандата, към която се обръщаше Барсави, когато му трябваха яки мускули, и то бързо.
— Прощавай, братко. — Явният водач на Червените ръце се облегна с ръка на вратата. — Големия началник иска да види Локи Ламора точно на мига и не му пука в какво състояние е той, нито ни позволява да приемаме откази.
Интерлюдия:
Джийн Танен
1
В последвалата година Локи порасна, но не толкова, колкото би искал — въпреки че беше трудно да се познае точно действителната му възраст, личеше си, че е доста недоразвит за нея.
— Пропуснал си някое и друго хранене в първите си години — рече му Окови. — Откакто дойде тук, много заякна, то е ясно, но подозирам, че винаги ще си останеш… средноват на ръст.
— Винаги?
— Не се разстройвай чак толкова. — Окови отпусна длани върху облото си шкембе и се разкиска. — Дребосъкът може да се измъкне през пролука, през която здравенякът няма как да се промуши.
Обучението продължаваше, нямаше край. Още сметки, още история, още карти, още езици. След като Локи и братята Санца овладяха добре разговорния вадрански, Окови започна да ги учи на изкуството на акцентите. По няколко часа всяка седмица те прекарваха в компанията на стар вадранец, кърпач на платна, който им се караше за „безобразното изкривяване“ на северния език, докато бодеше с дългите си зловещи игли ярд след ярд сгънато зебло. Приказваха си за всичко, което дойдеше наум на стареца, а той педантично поправяше всяка твърде кратка съгласна и всяка твърде дълга гласна. Освен това, докато траеше урокът, ставаше все по-червендалест и все по-войнствен, защото Окови му плащаше във вино за услугите.
Имаше и изпитания, едни — нищо особено, други — доста сурови. Окови непрекъснато подлагаше на изпитания момчетата си, почти безмилостно, но приключеше ли с поредния нов ребус, винаги ги качваше на покрива на храма да обясни какво е искал и какво са означавали трудностите. Това, че не криеше нищо, правеше игрите му по-поносими и те имаха още един резултат — обединяваха Локи, Кало и Галдо срещу околния свят. Колкото повече Окови затягаше болтовете, толкова по-близки ставаха момчетата, толкова по-гладко се сработваха, толкова по-малко се налагаше да разговарят на глас, за да започнат да осъществяват някой план.
Идването на Джийн Танен промени всичко това.
Беше месец Сарис на седемдесет и седмата година на Йоно, краят на обикновено сухата и хладна есен. Бури се развилняха в Желязното море, но пощадиха Камор по някаква прищявка на ветровете или на боговете и нощите бяха най-прекрасните, откакто Локи се помнеше. Той седеше на стълбите с Отец Окови, разпускаше пръсти и чакаше с нетърпение падането на Измамната светлина, когато забеляза Създателя на крадци да върви през площада към Дома на Переландро.
Двете години бяха намалили ужаса, който бившият му господар вдъхваше някога на Локи, но не можеше да отрече, че кльощавият дъртак беше запазил някакъв гротесков магнетизъм. Костеливите пръсти на Създателя на крадци се разпериха при ниския поклон, а очите му светнаха, щом Локи попадна пред погледа им.
— Леле, леле, дяволско момченце, какво удоволствие е да те видя да водиш плодотворен живот в ордена на Переландро.
— Той дължи успеха си на твоята първоначална дисциплина, разбира се. — Усмивката на Окови се разля под превръзката на очите. — Точно тя му помогна да стане решителният и морално праведен младеж, който е днес.
— Праведен? — Създателя на крадци погледна втренчено Локи с престорена съсредоточеност. — Хе-хе. Пресилено ще е да кажа, че е порасъл и с един инч. Карай да върви. Доведох ти момчето, за което говорихме, онова от Северния ъгъл. Излез напред, Джийн. Зад мен можеш да се скриеш, колкото и зад меден грош.
И наистина, зад Създателя на крадци стоеше едно момче. Щом старецът го изкара на показ, Локи забеляза, че е горе-долу на неговата възраст, около десетгодишен — но във всяко друго отношение беше неговата противоположност. Новото момче беше дебело, румено, имаше форма на мръсна круша с мазна рошава черна коса на главата. Очите му бяха широко отворени и тревожни, то ту стискаше в юмруци, ту разпускаше меките си ръце.