— Ааа — рече Окови. — Ааа. Не мога да го видя, но пък качествата, които Господарят на пренебрегнатите изисква от своите слуги, не се виждат с очите. Почиташ ли боговете, момчето ми? Искрен ли си? Праведен ли си като тези, които нашият великодушен небесен господар вече е приел в своето лоно?
Той тупна Локи по гърба и букаите му се раздрънкаха. Локи от своя страна гледаше втренчено новодошлия и не казваше нищо.
— Надявам се, сър — рече Джийн с тих, наплашен глас.
— Е, надеждата е онова, върху което всички ние градим живота си, нали? — намеси се Създателя на крадци. — Добрият Отец Окови вече е твоят господар, момче, оставям те на неговите грижи.
— Не на моите, а на висшата сила, на която служа — поправи го Окови. — О, преди да си тръгнеш, случайно намерих тази кесия на стълбите на храма по-рано днес. — Той протегна издута кожена торбичка, натъпкана с монети, и я размаха към Създателя на крадци. — Случайно да е твоя?
— Ами да, точно така! Точно така! — Създателя на крадци изтръгна кесията от пръстите на Окови и тя изчезна в джобовете на опърпаното му палто. — Ама че щастливо съвпадение! — Той отново се поклони, обърна се и се отправи към Хълма на сенките, като си подсвиркваше фалшиво с уста.
Окови стана, разтри краката си и плесна с ръце.
— Да приключваме с обществените ни задължения за днес. Джийн, това е Локи Ламора, един от моите послушници. Моля те, помогни му да отнесе тази купа в светилището. Полека, че е тежка.
Слабото момче и дебелото момче помъкнаха купата нагоре по стълбите и я вкараха във влажния олтар. Безокия жрец прихвана оковите си, събра ги и ги повлече подире си, докато се скрие вътре. Локи задейства стенния механизъм, който затвори портата, и Окови се отпусна на пода в средата на светилището.
— Този любезен господин, който те повери на моите грижи — рече Окови, — каза, че можеш да говориш, да четеш и да пишеш на три езика.
— Да, сър — потвърди Джийн, като се оглеждаше със страхопочитание. — Терински, вадрански и исаврайски.
— Много добре. А можеш ли да извършваш сложни пресмятания? Да водиш счетоводство?
— Да.
— Отлично. Значи можеш да ми помогнеш да преброим пожертвованията от днес. Но първо ела тук и ми дай ръка. Така. Да видим дали притежаваш някоя от дарбите, нужни, за да станеш послушник в този храм, Джийн Танен.
— Какво… какво трябва да правя?
— Просто постави дланите си върху превръзката на очите ми… Не, не се напрягай. Затвори очи. Съсредоточи се. Нека всичките ти добродетелни помисли изплуват на повърхността…
2
— Не го харесвам — заяви Локи. — Изобщо не го харесвам!
Двамата с Окови приготвяха закуската рано на следващата сутрин. Локи вареше на тих огън супа от нарязан лук и малки кафяви бучки с неправилна форма от изсушен говежди бульон, а Окови се опитваше да счупи восъчния печат на едно гърне с мед. След като не успя с голи ръце и нокти, той го задялка с един кинжал, като си мърмореше под носа.
— Никак ли не го харесваш? Доста глупаво — отбеляза Окови със сдържан тон, — защото той е тук от няма и един ден.
— Той е дебел. Разплут. Не е един от нас.
— Без съмнение е. Показахме му храма и бърлогата; той положи клетва като мой пезон. Ще отида с него при Капа само след ден-два.
— Нямам предвид един от нас, Джентълмените копелета, говоря за нас като нас. Той не е крадец, а тлъст разплут…
— Търговец. Син на родители търговци, това е той. Но вече е крадец.
— Той нищо не е крал! Нито е отварял с шперц, нито е разигравал някого! Каза, че живял на хълма само няколко дни, преди да го доведат тук. Значи не е един от нас.
— Локи. — Окови заряза гърнето с меда, приседна до момчето и се намръщи. — Джийн Танен е крадец, защото аз ще го обуча за крадец. Ако си спомняш, тук обучавам точно такива, много особен род крадци. Да не би да ти е излязло от ума?
— Но той е…
— Той е по-начетен от всички вас. Пише с чист, равен почерк. Разбира от търговия, от счетоводство, от парични сделки и от куп други неща. Бившият ти господар веднага е разбрал, че ще го поискам.