— Той е дебел.
— Аз също. А ти си грозен. Кало и Галдо имат носове като стенобойни машини. На Сабета, когато я видяхме последния път, й излизаха пъпки. Нещо искаше да ми кажеш ли?
— Цяла нощ ни държа будни. Ревеше и не млъкваше.
— Съжалявам — обади се тих глас зад тях. Локи и Окови се обърнаха (вторият много по-бавно от първия). Джийн Танен бе застанал на вратата към спалните със зачервени очи. — Без да искам. Не можах да се сдържа.
— Ха! — Окови отново се върна към кинжала и гърнето с мед. — Изглежда, момчетата, които живеят в стъклени бърлоги, не бива да говорят толкова силно за тези в съседната стая.
— Ами, Джийн, недей повече така да правиш — рече Локи и скочи от дървеното стъпало, което все още използваше, за да стигне до готварската плоча, отиде при един шкаф с подправки и започна да бърка из бурканчетата и да търси нещо. — Млъкни и ни остави да спим. Ние с Кало и Галдо не циврим.
— Съжалявам — повтори Джийн, който като че аха-аха пак щеше да се разплаче. — Съжалявам, просто… майка ми. Баща ми. Аз… съм сирак.
— Е, и какво от това? — Локи извади стъкленото шишенце с мариновани репички, запушено с каменна тапа като алхимична отвара. — И аз съм сирак. Всички тук сме сираци. Млъкни и ни остави да спим. Хленченето няма да ги съживи.
Локи се обърна и направи две крачки към печката, и затова не видя, че Джийн се приближава. Но усети как ръката на Джийн обви врата му изотзад. Можеше и да е мека, но беше тежка за ръка на десетгодишен, да му се не знае. Локи изпусна маринованите репи. Джийн го вдигна със сила от земята, завъртя го и го запокити.
Краката на Локи се удариха в земята в мига, в който бурканът с репички се пръсна върху нея. Един объркан миг по-късно тилът на Локи се изтряска в тежката маса от вещерско дърво, той рухна на земята и тупна болезнено на доста кокалестото си седалище.
— Ти млъкни! — Сега в Джийн нямаше нищо покорно. Той крещеше с налято с кръв лице и от очите му бликаха сълзи. — Ти млъкни! Затваряй си мръсната уста! Няма да говориш така за майка ми и баща ми!
Локи вдигна ръце и се опита да се изправи, но юмрукът на Джийн му затули полезрението, докато не закри половината свят. Ударът угаси светлината пред очите му и го прегъна на кравай. Когато горе-долу се поосвести, беше гушнал крака на масата, а около него стаята танцуваше менует.
— Уррблг — каза той с уста, пълна със сол и болка.
— Виж, Джийн — рече Окови и издърпа набитото момче далече от Локи. — Мисля, че посланието ти е напълно разбрано.
— Уф, много ме заболя — обади се Локи.
— Напълно справедливо. — Окови пусна Джийн, който, свил юмруци, гледаше кръвнишки Локи и трепереше. — Заслужи си го.
— Ъъ… кво?
— Да, всички ние тук сме сираци, така е. Родителите ми отдавна са били мъртви, когато ти си се родил. Твоите ги няма от години. Същото важи за Кало и Галдо и за Сабета. Но Джийн — додаде той — е загубил своите само преди пет нощи.
— О… — Локи се надигна, като охкаше. — Аз не… не знаех.
— Добре тогава. — Окови най-сетне успя да отвори буркана с мед. Восъчният печат изпращя и се счупи. — Щом не знаеш всичко, което би могъл да знаеш, време е да си затвориш шибаното дрънкало и да се държиш учтиво.
— Стана пожар. — Джийн вдиша дълбоко няколко пъти, като не откъсваше очи от Локи. — Изгоряха до смърт. Целият дюкян. Всичко изгоря. — Той се обърна и тръгна към спалнята с наведена глава, като бършеше очите си.
Окови се обърна към Локи и започна да бърка меда, за да стопи захаросаното.
Тайната врата, която водеше надолу от храма, се затръшна и издрънча силно. Миг по-късно в кухнята влязоха Кало и Галдо. И двамата близнаци бяха облечени в белите си послушнически одежди и крепяха по един дълъг, мек самун хляб на главите си.
— Върнахме се — рече Кало.
— С хляб!
— Което се вижда!
— Не, ти се виждаш!
Близнаците млъкнаха, когато видяха Локи, който се надигаше, подпирайки се на ръба на масата, с подпухнали устни, а от ъгълчетата на устата му капеше кръв.
— Какво сме пропуснали? — попита Галдо.
— Момчета — рече Окови. — Може да съм забравил да ви кажа нещо, когато снощи ви запознах с Джийн и го разведох тук. Бившият ви господар от Хълма на сенките ме предупреди, че това момче може и да говори кротко, ама има адски колоритен темперамент.
Клатейки глава, жрецът отиде при Локи и му помогна да се изправи.