— Когато светът спре да се върти — рече той, — не забравяй, че имаш и да чистиш счупени стъкла и репички.
3
Тази вечер на масата за вечеря Локи и Джийн се държаха на почтително разстояние един от друг и си мълчаха. Кало и Галдо си разменяха раздразнени погледи приблизително по сто пъти в минутата, но и те не направиха никакъв опит да завържат разговор. Подготовката за вечерята се водеше в почти пълно мълчание, а Окови очевидно бе доволен да командва киселата си дружина.
След като Локи и Джийн седнаха на масата, Окови постави пред всеки от тях резбована кутия от слонова кост. Кутиите бяха около една стъпка дълги и също толкова широки, с капаци на панти. Локи незабавно ги разпозна — Кутиите на определителите, фини верарски уреди, които използваха часовников механизъм, плъзгащи се плочки и въртящи се дървени ръчки, чрез които обученият потребител можеше да извършва скоростно разни математически операции. Бяха го учили на най-основните неща, но от месеци не беше използвал такава кутия.
— Локи и Джийн — рече Отец Окови. — Бъдете така любезни. Имам 995 каморски солона и вземам кораба за Тал Верар. Много бих искал, като пристигна, да ги обърна в солари. Соларите в момента струват четири пети от една пълна каморска крона. Колко солари ще ми дължат сарафите, преди да си отчислят таксата?
Джийн веднага отвори капака на кутията и се залови за работа — въртеше ръчките, местеше плочките и буташе напред-назад малки дървени лостчета. Локи, шашардисан, също се залови. Бърникаше нервно машината и изобщо не можеше да се мери по бързина с Джийн, защото той след малко обяви:
— Трийсет и един пълни солара, с остатък около една десета от един. — Изплези език и смята още няколко секунди. — Четири сребърни волана и два медни гроша.
— Великолепно — рече Окови. — Джийн, тази вечер ще ядеш. Локи, боя се, че нямаш късмет, но все пак благодаря, че опита. Можеш да си отидеш в стаята, ако искаш.
— Какво?! — Локи усети как кръвта се втурва към бузите му. — Но преди не беше така! Ти винаги ни даваш отделни задачи! А и аз не съм използвал кутията от…
— Би ли желал тогава друга задача?
— Да!
— Много добре. Джийн, ще благоволиш ли да се включиш и ти? Сега… Галеон от Джерети плава през Желязното море и капитанът му е много набожен. На всеки кръгъл час той кара някой моряк да хвърля сухар в морето в жертва на Йоно. Освен това капитанът е и забележително подреден човек. Той държи сухарите в сандъци, по четвърт тон единия. Плава точно една седмица. Колко сандъка ще отвори? И колко сухар ще получи Господарят на Хватката на водите?
Момчетата отново се заеха с кутиите и Джийн отново вдигна поглед, докато Локи все още се мъчеше, а по челото му бяха избили видими капчици пот.
— Ще отвори само един сандък — заяви Джийн — и ще употреби сто четирийсет и седем фунта сухар.
Отец Окови плесна тихо с ръце.
— Много добре, Джийн. Да, ти ще ядеш с нас тази вечер. Що се отнася до теб, Локи… Ще те повикам за разчистването на масата.
— Това е нелепо! — изсумтя Локи. — Той е по-добър от мен с кутията! Ти нагласи това, за да изгубя аз!
— Нелепо, нали? Напоследък започна да се надуваш, скъпо мое момче. Достигнал си определена възраст, когато много момчета като че си вадят акъла и го оставят на склад за някоя и друга година. По дяволите, това не подмина и Сабета. Причината да я изпратя там, където е в момента, отчасти беше тази. Както и да е, чини ми се, че носът ти се вири твърде нависоко във въздуха за момче със смъртен знак на шията.
Локи се изчерви още по-силно. Джийн го погледна крадешком. Кало и Галдо, които знаеха за зъба от акула, се бяха вторачили в празните си чинии и чаши.
— Светът е пълен със загадки, които ще предизвикват уменията ти. Да не би да смяташ, че винаги ще можеш да си избираш онези, които най-добре пасват на способностите ти? Ако исках да пратя момче да изиграе сарафски чирак, на кого, си мислиш, щях да го възложа, ако трябваше да избирам между теб и Джийн? Та това дори не е избор!
— Ами… предполагам.
— Много предполагаш. Подиграваш се на новия си брат, защото по фигура наподобява собственото ми благоутробие. — Окови се потърка по корема и се ухили. — Никога ли не ти е хрумвало, че той пасва за някои неща много по-добре от теб точно заради това? Джийн изглежда като син на търговец, като добре хранен благородник, като пълничък малък учен. Външността му може да е предимство за него, колкото и твоята — за теб.
— Сигурно…