— А ако трябва пак да ти демонстрирам това, че той умее неща, които ти не можеш, защо ли не му наредя още веднъж да те смели от бой?
Локи се опита едновременно да се свие в туниката си и да се изпари във въздуха. Не му се удаде и той увеси нос.
— Извинявай — каза Джийн. — Дано не те е заболяло много.
— Няма нужда да се извиняваш — смънка Локи. — Аз май наистина си го заслужавах.
— Заплахата на празния стомах пробужда мъдростта — ухили се Окови. — Трудностите са твърде своеволни, Локи. Никога не знаеш кое точно качество, твое или на другаря ти, ще ти помогне да ги избегнеш. Пример: който по случайност носи фамилията Санца, да вдигне ръка.
Кало и Галдо вдигнаха ръце, малко колебливо.
— Всички с фамилия Санца тази вечер могат да направят компания за вечеря на новия ни брат Джийн Танен.
— Обичам да ме дават за пример! — възкликна Галдо.
— Всички с фамилия Ламора — продължи Окови — може да ядат, но първо ще сервират всички ястия и ще прислужват на Джийн Танен.
И така, Локи стана и се затътри с изражение, в което се смесваха срам и облекчение. Вечерята беше печен скопен петел, пълнен с лук и чесън и гарниран с грозде и смокини, попарени във вряло вино. Отец Окови вдигна всички обичайни молитвени наздравици, а последната посвети на Джийн Танен, който изгуби семейството си, но скоро си намери ново.
При тези думи очите на Джийн се просълзиха и доброто настроение, което му навя храната, падна съвсем. Кало и Галдо забелязаха това и незабавно предприеха спасителна акция.
— Страшно добре боравиш с тая кутия — похвали го Кало.
— Никой от нас не е толкова бърз — додаде Галдо.
— А пък уж си ни бива по смятане!
— Или поне така си мислехме — обясни Галдо, — докато не срещнахме теб.
— Нищо особено — смънка Джийн. — Мога и по-бързо. Обаче… исках да кажа…
И той погледна нервно Отец Окови, преди да продължи.
— Трябват ми очила. Очила за четене, за близко разстояние. Без тях не виждам както трябва. Аз, ъъ, мога да работя и по-бързо с кутията, ако съм с очила. Но… загубих моите. Едно момче от Хълма на сенките…
— Ще имаш нови — рече Окови. — Утре или вдругиден. Не ги слагай пред хора — това може да подкопае впечатлението за нашата бедност. Но тук вътре си ги носи спокойно.
— Дори не си виждал нормално, когато ме наби?! — възкликна Локи.
— Все пак виждах — отвърна Джийн. — Но всичко ми се размазва пред погледа. Затова така се накланях назад.
— Математическо бедствие — размишляваше Отец Окови — и даровит малък побойник. С какво интересно съчетание дари Благодетелят Джентълмените копелета в лицето на младия мастер Танен! А той е Джентълмен копеле, нали така, Локи?
— Да — отвърна Локи, като се опитваше да потисне киселата нотка в гласа си. — Сигурно е.
4
Следващата нощ бе ясна и суха. Всички луни бяха изгрели и лъщяха като суверени сред чернотата, а звездите бяха тяхната свита. Джийн Танен седеше под зидания парапет на покрива на храма и държеше пред себе си книга на една ръка разстояние. Две маслени лампи в стъклени кутии грееха до него и го очертаваха с топла жълта светлина.
— Не искам да те безпокоя — рече Локи. Джийн погледна стреснато нагоре.
— Богове! Колко си тих!
— Не през цялото време. — Локи се приближи на няколко крачки от едрото момче. — Мога да съм много шумен, когато правя глупости.
— Аз… ъъ…
— Може ли да седна?
Джийн кимна и Локи се пльосна до него, сгъна крака и обгърна с ръце коленете си.
— Извинявай — рече Локи. — Понякога наистина се държа като лайно.
— И ти извинявай. Не исках да… Когато те ударих, просто… Като се ядосам, излизам от кожата си.
— Правилно постъпи. Не знаех за майка ти и баща ти. Съжалявам. Трябваше… трябваше да се сетя. Аз отдавна… съм свикнал, знаеш ли.
След това двете момчета се умълчаха. Джийн затвори книгата и се загледа в небето.
— Знаеш ли, аз дори може и да не съм такъв. Истински сирак, искам да кажа.
— Как така?
— Ами… майка ми е мъртва. Видях го. Знам го. Но баща ми… Той, ами, той заминал, когато съм бил съвсем малък. Не го помня, никога не съм го познавал.
— Съжалявам — рече Джийн.
— И двамата много съжаляваме, нали? Май е бил моряк или нещо такова. Може пък да е бил наемник? Майка ми не искаше да говори за него. Не знам. Може и да греша.
— Баща ми беше добър човек — рече Джийн. — Той беше… Двамата държаха дюкян в Северния ъгъл. Търгуваха с кожа, коприна и скъпоценни камъни. По цялото Желязно море, пътуваха и във вътрешността на сушата. Аз им помагах. Не с прекарването на товарите, разбира се — със счетоводството. Със сметките. И се грижех за котките. Имахме девет. Мама казваше… Казваше, че съм единственото й дете, което не ходи на четири крака.