За нуждата от стореното Ние ви се извиняваме, макар че то бе сторено, за да ви улесним в осъзнаването на нашата власт и по този начин да си осигурим съдействието ви. Искрено желаем среща с вас на четири очи при взаимно уважение, за да уредим помежду си веднъж завинаги въпроса с Камор. Ние ще присъстваме в Дупката на ехото в единайсетия час на вечерта в Деня на Херцога, подир три нощи. Ние ще бъдем сами и невъоръжени, въпреки че вие от ваша страна можете да доведете съветници, колкото желаете и да ги въоръжите, както желаете. На четири очи ние можем да обсъдим нашето положение и с благоволението на боговете може би да отхвърлим нуждата вие да продължите да губите верните си поданици и тези, които са плът от плътта ви и кръв от кръвта ви.
— Не вярвам! — възкликна Локи. — Честна среща след това?!
— Не може да е каморец — рече Барсави. — За годините, прекарани тук, аз станах каморец. Повече съм тукашен от мнозина, родени тук. Но този човек? — Барсави разтръска енергично глава. — Той не разбира какъв позор е сторил, за да „привлече вниманието ми“, каква обида трябва да понесем аз и синовете ми, ако преговаряме с него. Той си губи времето с това писмо — и я гледай, кралско „Ние“! Каква превземка!
— Ваша светлост… ами ако той разбира какво е сторил?
— Почти няма възможност, Локи — тъжно се изкиска Капа. — Инак не би го направил.
— Не и ако приемете срещата в Дупката на ехото за засада. Той иска да ви изкара от Плаващия гроб и да ви закара на място, където се е подготвил да ви навреди сериозно.
— Пак твоето благоразумие. — Барсави се усмихна невесело. — И това ми мина през ум, Локи. Но не ми се вярва… Убеден съм, че той наистина си мисли, че ако ме уплаши достатъчно, ще преговарям честно с него. Наистина ще отида в Дупката на ехото. Ще проведем срещата. А за съветници ще взема синовете си, моите сестри Беранджия и сто от моите най-добри и най-свирепи люде. Ще взема и теб и твоя приятел Джийн.
Сърцето на Локи се замята в гърдите като пленена птица. На устните му напираше вик.
— Разбира се — отвърна той. — Разбира се! Ние с Джийн ще направим, каквото кажете! Аз… съм ви благодарен за тази възможност.
— Добре. Защото ще водим преговори единствено със стрели, ножове и юмруци. Приготвил съм изненада на това сиво лайно, щом си въобразява, че ще ми диктува условия — на мен, през трупа на единствената ми дъщеря!
Локи заскърца със зъби. „Знам какво може да го изкара от тая негова мухлясала крепост“ — бе казал Сивия крал.
— Капа Барсави — рече той, — замисляли ли сте се върху… ами, върху нещата, които разправят за Сивия крал? Че можел да убива хора с едно докосване; че можел да минава през стени; че ножове и стрели не го ловят.
— Приказки, наквасени във вино! Той постъпва по същия начин като мен, когато аз завзех града — крие се добре и избира умно мишените си. — Капа въздъхна. — Добър е в това, признавам, може би равен на мен. Но не е призрак.
— Има и друга вероятност. — Локи облиза устните си. Колко от казаното щеше да стигне до ушите на Сивия крал? Той бе разкрил почти докрай тайните на Джентълмените копелета. Да върви по дяволите! — Вероятността да е замесен… Вързомаг.
— Който помага на Сивия крал?
— Да.
— Той тормози града ми от месеци, Локи. Да, това обяснява някои неща, но цената… цената! Дори и аз не мога да плащам на Вързомаг толкова дълго време!
— Скорпионовите соколи — рече Локи — не само са създадени от Вързомаговете. Доколкото знам, ги отглеждат само Вързомагове. Може ли обикновен… соколар да обучи птица, която може да го убие с едно случайно ужилване? — „Забаламосай го — помисли си той. — Добре го забаламосай.“ — Сивия крал няма нужда да държи мага през цялото време. Ами ако Вързомагът току-що е пристигнал? Ако Вързомагът е нает само за следващите няколко дни, критичния период за замисленото от Сивия крал, каквото и да е то? Мълвата за силите на Сивия крал… може би е била пусната, за да подготви почвата.
— Фантасмагории! — заяви Барсави. — Ала въпреки това те биха обяснили някои неща.
— Биха обяснили защо Сивия крал иска да се срещне с вас сам и невъоръжен… Ако го закриля Вързомаг, той може да изглежда и сам, и невъоръжен, и да не бъде нито едно от двете.
— Значи отговорът ми остава същият. — Барсави обхвана юмрука си с ръка. — Щом един Вързомаг може да надделее над сто ножа, може да надделее над теб и мен, синовете ми, моите сестри Беранджия, твоя приятел Джийн с неговите брадви… тогава Сивия крал е избрал по-добри оръжия от мен. Но аз от своя страна дълбоко се съмнявам.