— Или ще направим графове нас — предложи Галдо — и ще настаним Дървеницата в дома ни. И ще го юркаме напред-назад. Ще е полезно за моралното му укрепване.
— Не можем — възрази Локи. — Трябва да допуснем, че Сивия крал може да ни проследи навсякъде, или може би по-точно, че неговият Вързомаг може. Докато Соколаря му служи, не можем да избягаме. Или поне бягството не е първа възможност.
— А каква е втората? — попита Джийн.
— Тя в момента тече, що се отнася до моето мнение. Можем да се придържаме към предишния план — да подготвим нещата и ако на всяка цена, със сигурност трябва да хванем пътя, ще си сложим юздите и ние ще теглим конете, ако трябва.
— Което оставя нерешена само дилемата — рече Джийн — от кое задължение да те измъкнем вечерта на тази среща в Дупката на ехото.
— Няма дилема — отвърна Локи. — Сивия крал ни е гепил здраво. За Барсави знаем, че можем да го избудалкаме. Затова ще играя Сивия крал и ще измисля някакъв начин да ни измъкна от задължението към Капа, без да ни екзекутират за това.
— Хитър номер ще е — рече Джийн.
— Ами ако не е необходимо? — Кало посочи брат си. — Един от нас може да играе Сивия крал, а ти и Джийн да сте до Барсави, както се иска от вас.
— Да — потвърди Галдо. — Отлична идея.
— Не — отказа Локи. — Първо на първо аз съм по-добър лицедей и от двама ви и вие го знаете. Вие двамата малко нещо биете на очи. Не можем да рискуваме. Второ на второ, докато аз играя Сивия крал, всички трябва да забравят за вас двамата. Ще сте свободни да се шляете, където си щете. Аз бих предпочел да чакате с каруцата на някое от местата ни за срещи, в случай че работата се скапе и трябва да офейкваме.
— Ами Дървеницата?
— Дървеницата — обади се той самият — от няколко минути се преструва, че хърка. Знам я Дупката на ехото — навремето понякога се криех там, докато бях в бандата от Хълма на сенките. Ще бъда скрит под пода, до водопада, и ще бдя за неприятности.
— Дървеница, ти ще… — понечи да каже нещо Локи.
— Ако не ти харесва, ще трябва да ме заключиш в сандък, за да ме спреш! Трябва ти съгледвач, а Сивия крал не е казал, че наоколо не може да се спотайват твои приятели. Точно това правя аз. Спотайвам се. И никой от вас не го умее като мен, защото всички сте по-едри и по-бавни, и по-разнебитени и…
— Богове! — възкликна Локи. — Дните ми на гариста са преброени. Херцог Дървеница диктува условията на службата си. Много добре, Ваше благородие. Ще ви дам роля, която ще ви държи подръка — но ще се спотайваш там, където аз ти кажа, става ли?
— Ух, как даже!
— Значи се договорихме — рече Локи — и ако никой няма належаща нужда да се правя на велик и могъщ или да убие някой мой приятел, ще взема да поспя.
— Много гадно е постъпил с Назка! — рече Галдо. — Кучият му син!
— Да — рече Локи. — Всъщност смятам да поговоря с него за това още тази вечер. С него или с галеника му магьосник — който от двамата реши да дойде.
— Свещта — досети се Джийн.
— Да. След като ние с теб приключим със задачите и след изгрева на Измамната светлина ти можеш да ме чакаш в „Последна грешка“. Аз ще седна тук горе, ще запаля свещта и ще ги чакам да дойдат. — Локи се ухили. — Нека гадовете се порадват на изкачването по нашите стълби!
3
Денят бе ясен и хубав, вечерта — от най-свежите в Камор. Локи седеше в стаята на седмия етаж с отворени прозорци и спуснати мрежи, когато надигащи се стълбове от призрачна светлина огряха пурпурното небе.
Свещта на Соколаря тлееше на масата до остатъците от скромната му вечеря и преполовена бутилка вино. Другата половина от виното топлеше стомаха му. Той седеше с лице към вратата и разтриваше прясната превръзка, която Джийн бе настоял да сложи на ръката му, преди да поеме поста си в „Последна грешка“.
— Уродливи страже! — рече Локи на въздуха. — Ако те вбесявам с нещо, няма нужда да се напъваш чак толкова, че да ме скастриш. А ако не те вбесявам, моля се все още да съм ти забавен. — Той сгъна пръстите на ранената си ръка, потръпна, а после отново хвана чашата и бутилката.
— Чаша, налята на въздуха за отсъстващ приятел — произнесе той, докато я пълнеше с тъмночервеното вино, рецина „Накоца“, произведена в лозята на дон Салвара по горното течение на реката. Подарък за Лукас Феруайт, когато той слезе от неговата баржа за развлечения преди толкова много дни… или не преди толкова много дни. Сякаш оттогава беше минал цял живот. — Назка Барсави вече ни липсва и й желаем доброто. Тя бе чудесна гариста и се опита да измъкне своя пезон от положение, безизходно и за двамата. Тя заслужаваше по-добро. Пикай върху мен колкото си щеш, но за нея направи каквото можеш. Умолявам те като твой слуга.