— Ако искаш да прецениш истинската набожност на някого — рече Соколаря, — наблюдавай го, когато той е убеден, че вечеря сам.
Входната врата още се затваряше зад гърба на Вързомага. Локи нито чу, нито видя кога се е отворила. Още повече че резето беше спуснато. Соколаря беше без птицата и беше облечен в същото разкроено сиво палто със закопчаните със сребърни копчета алени маншети, с което Локи го видя предната нощ. На главата си носеше килнато настрани сиво кадифено таке, украсено със сребърна игла, с която беше закопчано едно-единствено перо — лесно се познаваше, че е от Вестрис.
— Едно, че никога не съм бил от най-набожните — продължи той. — И друго, че никога не съм обичал твърде стълбите.
— Сърцето ми е сломено от мъка заради твоите патила — рече Локи. — Къде ти е соколът?
— Кръжи.
Изведнъж Локи се разтревожи, че прозорците са отворени — само преди малко това му се струваше толкова приятно! Мрежата нямаше да попречи на Вестрис да влезе, ако соколът се раздразни.
— Надявах се, че може би твоят господар ще дойде с теб.
— Моят клиент — поправи го Вързомагът — е зает с друго. Аз ще говоря от негово име и ще му предам думите ти. Стига да кажеш нещо, което си струва да се чуе.
— Винаги казвам — рече Локи. — Думи като „напълно смахнат“ и „шибан идиот“. Хрумвало ли ви е някога на теб и на твоя клиент, че най-сигурният начин да се погрижиш един каморец никога да не преговаря честно с теб е да убиеш негов кръвен роднина?
— Небеса! — възкликна Соколаря. — Това вярно си е лоша новина. А Сивия крал беше толкова убеден, че Барсави ще изтълкува убийството на дъщеря му като приятелски жест. — Веждите на магьосника се вдигнаха. — Та сам ли искаш да му го кажеш, или веднага да хуквам да му съобщя прозрението ти?
— Много смешно, евтин педераст такъв! Макар и да се съгласих по принуда да припкам наоколо, облечен като господаря ти, трябва да признаеш, че да му изпратиш единствената му дъщеря в каца с пикня доста усложнява шибаната ми задача.
— Жалко — рече Вързомагът. — Но задачата си остава, както и принудата.
— Барсави иска да съм до него на тази среща, Соколарю. Тази сутрин ме помоли. Преди може и да съм успявал да се измъкна, но сега? Убийството на Назка ме постави адски натясно.
— Ти си Тръна на Камор. Лично аз бих бил много разочарован от теб, ако не намериш начин да преодолееш тази трудност. Барсави ти е отправил молба; моят клиент — изискване.
— Твоят клиент не ми казва всичко, което е редно да ми каже.
— Спокойно можеш да приемеш, че той си знае работата по-добре от теб. — Соколаря нехайно се заигра с една тънка нишка между пръстите на дясната му ръка. Тя блестеше със странен сребрист блясък.
— Боговете да го прокълнат! — изсъска Локи. — На мен може и да не ми пука какво ще стане с Капа, но Назка ми беше приятелка. Принуда мога да приема — но не и радостна злоба. Вие, смотаняци такива, нямаше нужда да постъпвате така с нея.
Соколаря разпери пръсти и нишката засия, оплетена в нещо като игра на конец. Той бавно размърда пръсти — затягаше едни конци и отпускаше други, толкова сръчно, колкото братята Санца търкаляха монети по опакото на дланта си.
— Не мога да ти обясня — рече магьосникът — колко много тежи на съвестта ми известието, че можем да загубим любезното ти благоразположение.
После Соколаря изсъска една дума — една-единствена сричка, на език, който Локи не разбираше. Самият звук беше странен и изнервящ; той отекна в стаята, все едно идеше отдалече.
Дървените кепенци зад Локи се затръшнаха и той подскочи от стола.
Един по един и другите прозорци се затръшваха и малките им брави прищракваха, пипнати от невидима ръка. Соколаря размърда отново пръсти, по паяжината в ръцете му проблеснаха искри и Локи изохка — коленете му внезапно го заболяха, сякаш ги бяха изритали силно от двете страни.
— За втори път си позволяваш да се държиш насмешливо с мен — рече Вързомагът. — На мен никак не ми е забавно, затова ще подсиля наставленията на клиента ми и никак няма да бързам.
Локи заскърца със зъби. Неканени сълзи бликнаха от очите му, а болката в краката му се усили, запулсира и плъзна по тялото му. Сега сякаш леден пламък обгаряше ямките на коленете му отвътре; той не успя да запази равновесие и залитна напред. Едната му ръка беше вкопчена безпомощно в краката му, а другата се опитваше да се подпре на масата. Той изгледа кръвнишки Вързомага и се опита да каже нещо, но мускулите на врата му се загърчиха в спазми.