— Ти си собственост, Ламора. Ти принадлежиш на Сивия крал. На него не му пука, че Назка Барсави ти е приятелка — имала е лошия късмет да се роди на бащата, когото боговете са й отредили.
Спазмите плъзнаха надолу по гръбнака на Локи, по ръцете и надолу по краката му, където се сляха в кошмарна смесица с ледената, разкъсваща болка, която вече го измъчваше. Той падна по гръб, охкаше и трепереше, лицето му бе смъртна маска, ръцете му се кривяха над главата като ноктести лапи.
— Приличаш на насекомо, хвърлено в огъня. А това е най-простото приложение на моето Изкуство. Какво само можех да ти причиня, ако извеза истинското ти име върху плат или го изпиша върху пергамент… „Ламора“ очевидно не е рожденото ти име — на терински от епохата на Трона това означава „сянка“. Но малкото ти име… и то би било достатъчно, ако исках да го използвам.
Пръстите на Соколаря летяха напред-назад, размиваха се пред очите на Локи, местеха и разтягаха сребърните нишки и силата на страданията на Локи нарастваше правопропорционално спрямо движението на светещите очертания. Петите му тропаха по пода; зъбите тракаха в устата му; струваше му се, че някой се опитва да изтръгне костите от бедрата му с помощта на ледени висулки. Отново и отново се опитваше да поеме достатъчно въздух, за да изкрещи, но дробовете му не трепваха, гърлото му бе задръстено от бодли, а краищата на света се обагряха в червено и черно…
Освобождението бе шок. Той лежеше на пода обезкостен и все още чувстваше как призракът на болката пулсира в тялото му. Горещи сълзи се стичаха по бузите му.
— Не си особено интелигентен, Ламора. Интелигентният човек никога не би губил нарочно времето ми. Интелигентният ще схване тънкостите на ситуацията без нужда от… повторение.
Размитото сребро отново трепна в крайчеца на полезрението му и нова болка избухна в гърдите му като огнено цвете, обгърнало сърцето му. Усещаше как то изгаря самата същност на неговото същество; струваше му се, че усеща мириса на цвърчащата плът и как въздухът в дробовете му се нажежава, докато стана горещ като във фурна.
Локи изстена, сгърчи се, отметна глава и най-сетне изкрещя.
— Ти си ми нужен — рече Соколаря, — но за да проявя снизхождение към теб, ти трябва да си смирен и благодарен. Приятелите ти са друга работа. Да причиня ли същото това на Дървеницата, докато гледаш? Да го причиня ли на братята Санца?
— Не… Моля те, недей! — извика Локи, който се мяташе в агония, вкопчил ръце в лявата половина на гърдите си. Раздра туниката си, полудял от болка като животно. — Не ги закачай!
— Защо не? За моя клиент те нямат никаква стойност. Можем да ги бастисаме.
Изгарящата болка стихна и липсата й отново разтърси Локи. Той се сви настрани, като дишаше на пресекулки, и не можеше да повярва, че такава палеща жега може да изчезне така изведнъж.
— Още една остра дума — рече Вързомагът, — още една насмешливо подхвърляне, още едно настояване, още нещичко, по-различно от пълното унижение, и те ще платят за твоята гордост. — Той вдигна чашата с рецина и отпи от нея. После щракна с пръстите на другата ръка и течността в чашата изчезна за миг, изпари се без помен от пламък. — Изчистихме ли вече недоразуменията?
— Да — отвърна Локи. — Идеално. Да. Моля те, не им сторвай зло. Ще направя всичко, което се изисква от мен.
— Разбира се, че ще го направиш. А сега донесъл съм ти костюма, който ще облечеш за Дупката на ехото. Ще го намериш пред вратата. Твърде театрален е, както подобава. Няма да ти обяснявам как да се подготвяш за театрото — бъди на разположение срещу Дупката на ехото в десет и половина в нощта на срещата. Аз ще те поема оттам и ще ти подсказвам какво да кажеш.
— Барсави… — Локи се прокашля. — Барсави… ще иска да ме убие.
— Съмняваш ли се, че можех да продължа да те наказвам тук за свое удоволствие, докато се побъркаш от болка?
— Не… не.
— Тогава не се съмнявай и че мога да те защитя от всякакви глупости, които на Капа му хрумне да приложи.
— Ще ми подсказваш… Как?
„Нямам нужда от въздух — отекна гласът на Вързомага в ума на Локи с потресаваща сила, — за да предавам наставленията си. Когато имаш нужда от подсказване по време на срещата с Барсави, аз ще ти подсказвам. Когато трябва да отправиш искане или да приемеш искане, ще ти казвам как да постъпиш. Ясно“!