— Да… да. Съвсем ясно. Благодаря ти.
— Трябва да си благодарен за стореното от нас с клиента ми в твоя полза. Много хора чакат години наред шанс да спечелят благоразположението на Капа Барсави. Твоят шанс ти бе сервиран като изискана вечеря. Не сме ли щедри?
— Да… Несъмнено.
— Затова ти предлагам да измислиш някакъв начин да се измъкнеш от дълга, който той иска да ти вмени. Така ще си свободен да се съсредоточиш върху дълга ти към нас. Не искаме вниманието ти да се раздвоява в такъв критичен момент — това със сигурност ще ти навлече беля.
4
„Последна грешка“ беше полупразна — явление, невиждано досега от Локи. Разговорите бяха приглушени, погледите — ледени и сурови, цели банди се набиваха на очи с отсъствието си. И мъжете, и жените бяха облечени твърде дебело за сезона — с полупелерини, палта и навлечени една върху друга жилетки. Така по-лесно се криеше оръжието.
— И какво, по дяволите, се случи с теб?
Джийн стана, за да помогне на Локи да седне — беше заел масичка в едно от сепаретата, от което се виждаше вратата. Локи се настани на стола — бледото ехо от фантомните болки, причинени му от Соколаря, продължаваше да мъчи ставите и мускулите на врата му.
— Соколаря — заговори Локи с приглушен глас — пожела да изрази някои свои мнения, а аз очевидно не съм чак толкова чаровен, колкото си мисля. — Той се заигра с разкъсаната си туника и въздъхна. — Бирата сега, кофтито после.
Джийн бутна към него глинена кана с топла каморска бира и Локи я пресуши наполовина на две глътки.
— Е — подзе той, след като избърса устата си. — Предполагам, че си струваше само заради това, дето му казах, каквото имах за казване. Не ми се вярва Вързомаговете да са свикнали на обиди.
— Постигна ли нещо?
— Нищо. — Локи изпи остатъка от бирата, обърна каната наопаки и я остави на масата. — Нищичко, да му се не види! Разсипаха ме от мъчения, което, ако го погледнеш от определена гледна точка, послужи за придобиване на знания.
— Шибаняк с шибаняк! — Ръцете на Джийн се свиха в юмруци. — Можех да му направя толкова много неща, без да го убивам! Силно се надявам някога да ми се удаде тази възможност.
— Запази ги за Сивия крал — измърмори Локи. — Мисля си, че ако оцелеем след онова, което ни предстои в Нощта на Херцога, той няма да държи Соколаря вечно на заплата. И когато Вързомагът се махне…
— Ще разговаряме пак със Сивия крал. С ножове.
— Много си прав. Ще го проследим, ако трябва. Нали трябва да направим нещо с всичките тия пари… е, ето ти нещо за правене. Каквото и да е намислил тоя мръсник, когато вече не може да плаща на мага си, ще му покажем колко обичаме да ни подритват насам-натам като топки. Дори и ако трябва да го последваме по Желязното море и отвъд нос Несек, и чак до Балинел по Пиринченото море.
— Това се казва план. А тази вечер какво ще правиш?
— Тази вечер? — изсумтя Локи. — Ще послушам съвета на Кало. Ще се разходя до „Позлатените лилии“ и ще си избия мозъка от шибане. Сутринта могат да ми го сложат пак, като приключат с мен. Доколкото разбирам, за това се плаща допълнително, но ще се жертвам.
— Сигурно откачам — рече Джийн. — Цели четири години минаха, и през цялото това време ти…
— Потиснат съм, имам нужда от разтоварване, а тя е на хиляда мили оттук. И аз съм човек в края на краищата, невидяло се! Не ме чакай.
— Ще дойда с теб — предложи Джийн. — Не е разумно да излизаш сам в такава нощ. Разчуло се е за Назка и градът е разбунен.
— Не било разумно ли? — разсмя се Локи. — Мен нищо не ме заплашва в Камор, Джийн. Зная със сигурност, че съм единственият, когото засега все още никой не иска да убива. Не и преди да са приключили с дърпането на конците.
5
— Няма да стане — заяви той няма и два часа по-късно. — Извинявай… не си виновна ти.
Стаята беше топла, сумрачна и изключително уютна, проветрявана от мекото „Фиуу-фиуу-фиуу“ на дървено вятърно колело, което се въртеше в скрита шахта. Водни колела ромоляха пред пищния Дом на позлатените лилии в северния край на Примката и подкарваха ремъци и вериги, които задвижваха многобройните му приспособления, създаващи удобство.