Локи лежеше на широко легло с меки пухени дюшеци, завит с копринени чаршафи под копринен балдахин. Лежеше гол под приглушената червена светлина на замъглен алхимичен глобус, малко по-силна от алената лунна светлина, и се възхищаваше на заоблените форми на жената, която галеше вътрешната страна на бедрото му. Тя ухаеше на ябълково вино с подправки и на канелен мускус. Ала у него нямаше и помен от възбуда.
— Фелис, моля те — рече той. — Идеята не е добра.
— Напрегнат си — прошепна Фелис. — Явно умуваш за нещо, а и раната на ръката ти никак не е от помощ. Нека опитам още няколко неща. Винаги съм готова за… професионални предизвикателства.
— Не съм убеден, че нещо може да помогне.
— Хммм. — Локи долови нацупената нотка в гласа й, въпреки че чертите й бяха само неясни сенки в червения полумрак. — Има такива вина. Алхимични, от Тал Верар. Афродизиаци. Не са евтини, но вършат работа. — Тя разтърка корема му и се заигра с тънката линия от косми в средата му. — Правят чудеса.
— Нямам нужда от вино — рече той сдържано, хвана ръката й и я отдръпна от кожата си. — О, богове, не знам какво ми трябва!
— Тогава ми позволи да ти предложа нещо. — Тя се повдигна и коленичи до гърдите му. Само с едно уверено движение (защото под всички тези заоблености имаше силни мускули) тя го преобърна по корем и заразтрива мускулите на врата и на гърба му, като редуваше нежни ласки със силно натискане.
— Предложението… ох… прието…
— Локи — рече Фелис, като изостави ефирния глас за спалнята от вида „готова съм на всичко, за да ти угодя“, една от лелеяните илюзии на занаята й. — Знаеш ли, че помощниците в чакалните ни казват какво точно иска всеки клиент, когато ни дават поръчките?
— Така съм чувал.
— Е, ти си помолил специално за червенокоса.
— Което… ох, по-надолу, моля те… което значи…?
— В „Лилиите“ сме само две — рече тя — и от време на време има такива молби. Но работата е там, че някои мъже искат червенокоса по принцип, а други — точно една.
— О…
— Тези, които искат червенокоса по принцип, се забавляват и си заминават. Но ти… ти искаш точно една червенокоса. И това не съм аз.
— Съжалявам… Нали ти казах, не си виновна ти.
— Знам. Толкова благородно от твоя страна.
— Но ще си платя с радост.
— И това също е много мило. — Тя изхихика. — Но ако не платиш, ще попаднеш в стая, пълна с яки мъжаги с тояги, така че не е само заради безпокойството, че ще ме обидиш.
— Знаеш ли — рече Локи. — Мисля, че повече ми харесваш такава, без онези предишните лиготии — „как да ти угодя, господарю“.
— Някои мъже харесват прямите курви. Други пък не искат да чуват нищо друго, освен това колко са прекрасни. — Тя заразтрива мускулите на врата му с долната част на дланите си. — Всичко е работа! Но както казах, ти като че копнееш за някого. И сега си спомни за това.
— Извинявай.
— Няма нужда постоянно да ми се извиняваш. Ти си този, чиято любима избяга през половината континент.
— Богове! — изпъшка Локи. — Намери ми един-единствен човек в Камор, който да не знае, и ще ти дам сто крони, кълна се!
— Просто го чух от единия Санца.
— Единия Санца? Кой точно?
— Не мога да ти кажа. В тъмното е много трудно да ги различиш.
— Ще им отрежа проклетите езици!
— О, шшт! — Тя разроши косата му. — Моля те, недей! Поне на нас, момичетата, те ни трябват!
— Хммм.
— Клетичкият ми, сладък кретен! Явно много си хлътнал по нея. Е, Локи, какво да кажа? Ебаният — ебан… — Фелис се разсмя тихичко. — Но не от мен!
Интерлюдия:
Хлапета шедьоври
1
През онова лято, след като Джийн влезе в Джентълмените копелета, Отец Окови една вечер след ядене ги заведе двамата с Локи на покрива. Пушеше увит в хартия джеремитски тютюн, а лъчите на слънцето потъваха зад хоризонта и на тяхно място започваше да бушува пожарът от елдерглас.
Тази вечер той искаше да говори за евентуалната необходимост от прерязването на гърла.
— Миналата година проведох този разговор с Кало, Галдо и Сабета — подзе той. — Вие, момчета, сте вложения — и във време, и в съкровища. — Той издуха във въздуха разкъсани полумесеци от блед дим. Както винаги, не успя да направи колелца. — Едри вложения. Делото на живота ми може би. Чифт хлапета шедьоври. Затова искам да запомните, че невинаги можете да отървете боя с усмивки. Ако някой ви извади стомана, очаквам вие да оцелеете. Понякога това означава да отвърнеш със същото. Друг път — да бягаш, все едно гъзът ти гори. Но неизменно означава да знаеш кой е правилният избор — затова трябва да поговорим за вашите наклонности.