Окови се втренчи в Локи и дръпна продължително, целенасочено от цигарата — последно поемане на дъх от човек, който гази в мръсна вода и се готви да се гмурне в нея.
— И двамата знаем, Локи, че ти притежаваш многобройни таланти, истински дарби за много неща. Затова трябва да ти го кажа направо — опре ли до труден разговор с истински враг, от теб ще останат чифт опикани бричове и кърваво петно. Да, можеш да убиваш, и това е истината на боговете, но просто не си създаден за як, откровен тупаник. И ти си го знаеш, нали?
Изнервеното мълчание на Локи бе само по себе си отговор. Изведнъж неспособен да погледне Отец Окови в очите, той се опита да се престори, че краката му са просто пленителни и никога досега не ги е виждал.
— Локи, Локи, не можем всички да сме бесни кучета с гол в ръката нож! Няма защо да ревеш, така че хайде озапти тая твоя устна да не трепери като циците на дърта курва! Ще се научиш да боравиш и със стоманата, и с въжето, и с арбалета. Но ще се научиш как се борави крадешком. В гръб, отстрани, отгоре, в тъмното. — Окови сграбчи изотзад въображаем противник, притисна гърлото му с лявата си ръка и го мушна в бъбреците с наполовина изпушената цигара вместо с кинжал. — Всичките номера — защото биеш ли се умно, това ще те спаси от участта да те направят на кайма от лайна.
Окови се престори, че избърсва кръвта от своя „нож“ с кехлибарения връх, и отново пое дим.
— Това е положението. Сложи си го в шапката, Локи, и се разходи с нея из града. Трябва да се научим да приемаме недостатъците си. Стара поговорка за бандите е „Лъжите излизат, но истината си стои у дома“. — Той изпусна двойна струя дим през ноздрите си и видимо се развесели, когато сивият дим се заизвива около главата му. — А сега престани да се държиш така, все едно върху обувките ти има шибана гола жена!
Локи се ухили доста вяло, но вдигна поглед и кимна.
— А сега ти — обърна се Окови към Джийн. — Всички знаем, че като се вбесиш, избухваш и трошиш глави. В лицето на Локи си имаме един престъпен мозък, той е фантастичен лъжец. Кало и Галдо във всеки занаят са сребро и в никой — злато. Сабета е родената кралица на всички омайници, идвали някога на бял свят. Обаче все още си нямаме прост побойник. Мисля, че от теб може да излезе такъв — отявлен скандалджия, който пази приятелите си от бели. Истинско бясно псе със стомана в ръка. Искаш ли да се пробваш?
Пленителната гледка на собствените му крака мигом прикова погледа на Джийн.
— Ами, такова, ако смяташ, че би могло да се получи, аз мога да опитам…
— Джийн, виждал съм те ядосан.
— Аз съм те усещал ядосан — ухили се Локи.
— Джийн, довери ми се заради това, че съм четири пъти по-голям от теб, майната му. Ти не таиш гняв и не отправяш заплахи — просто ставаш нелюбезен и после става, каквото става. Някои хора са създадени за трудни положения. — Той си дръпна отново от цигарата и изтръска бялата пепел върху каменните плочи. — Мисля, че си хванал цаката на пръсването на мозъци. Това само по себе си не е нито добро, нито лошо, но може да ни е от полза.
Джийн като че се замисли над казаното, но и Локи, и Окови по очите му виждаха, че вече е взел решение. Те гледаха сурово и алчно под рошавата черна коса и кимването му беше просто формалност.
— Така, така! Мислех си, че идеята ще ти допадне, и затова си позволих волността да уредя това-онова предварително. — Той извади от джоба на дрехата си черен кожен калъф и го подаде на Джийн. — Утре, половин час подир пладне, те очакват в Дома на стъклените рози.
При споменаването на най-известната и най-добрата бойна школа в Камор и Локи, и Джийн се облещиха. Джийн отвори калъфа със сиглата. Вътре имаше плосък талисман — стилизирана роза от матирано стъкло, инкрустирана направо във вътрешната повърхност на кожата. С това Джийн можеше да минава северно от Анджевин и през стражевите постове в подножието на хълмовете Алчегранте. То го поставяше под пряката закрила на дон Томса Маранцала, Господар на Дома на стъклените рози.
— Тази роза ще те прекара през реката и сред надувките, но като отидеш там, не се дъни! Прави, каквото ти се каже, отивай право там и се връщай право тук. Оттук насетне ще ходиш там четири пъти седмично. И заради всички нас вземи озапти тая твоя развихрена грива. Ползвай огън и касапска брадва, ако се наложи. — Окови дръпна за последно от бързо топящата се цигара, от дима, напоен с аромата на вечнозелени дървета, а после метна фаса през парапета. Последният издишан пушек се понесе над главите на двете момчета — разкривен, но иначе пълен кръг.