— Аз, ъъ, извинете, сър, господарю Маранцала — сигурно съм подранил. Аз, ъъ, не исках да ви прекъсвам урока…
Донът се врътна на пети плавно като верарски часовников механизъм — всеки мускул на торса му бе злокобно неподвижен, като на статуя. После се втренчи в Джийн и студеният изпитателен поглед на черните му кривогледи очи навя ужасен страх на момчето за трети път в ранния следобед.
То изведнъж се сети, че е сам на покрива с мъжа, който се бе изкачил до сегашното си положение с клане и съсичане.
— Забавно ли ти е, простолюдино — попита донът със змийски шепот, — да говориш, преди да са те питали — на подобно място, на човек като мен? На дон като мен?!
Смотолевените извинения на Джийн заглъхнаха в гърлото му със срамно за мъж хълцане — като мокрото мляскане на мида, когато й пукнеш черупката и я изстискаш през пукнатините.
— Защото, ако просто нехайстваш, ще ти изкарам този навик с пердах през тлъстия мазен гъз, преди да си мигнал! — Донът отиде до най-близкия плет от стъклени рози и с явна загриженост пъхна върха на окървавената рапира в един от цветовете. Джийн, ужасен и сякаш омагьосан, наблюдаваше как червеното петно бързо изчезна от острието и бе всмукано в стъклото, където се разсея в мъгляво розово пипало и се просмука към сърцевината на скулптурата. — Така ли е? Ти нехайно дебело момченце, пратено тук да се пробва с оръжието, ли си? Без съмнение си малък мръсен хлапак от Казана, проклетият изтърсак на някоя курва!
Отначало парализираният език на Джийн не можеше да помръдне, но после кръвта задумка в ушите му като грохота на прибоя. Юмруците му импулсивно се свиха.
— Аз съм роден в Северния ъгъл! — кресна той. — Майка ми и баща ми са търговци!
И щом изплю това, сърцето му замря. Вцепенен, той сключи ръце зад гърба си, сведе глава и отстъпи назад.
Падна тежка тишина и изведнъж Маранцала се разсмя на глас и ставите на ръцете му изпукаха като горящи борови дърва.
— Прости ми, Джийн — рече той. — Но исках да проверя дали Окови ми е казал истината. Боговете са свидетели, че наистина си куражлия! И не е като да нямаш характер!
— Вие… — Джийн се блещеше срещу дона и започваше да осъзнава какво става. — Вие сте искали да ме ядосате, господарю!
— Знам, че си много чувствителен на тема твоите родители, момче. Окови ми разказа доста неща за теб. — Донът приклекна на едно коляно пред Джийн, погледна го в очите и положи длан на рамото му.
— Окови не е сляп — рече Джийн. — Аз не съм послушник. А вие всъщност не сте… Не сте…
— Гаден дърт копелдак?
Джийн не можа да се сдържи и се изкиска.
— Аз, ъъ… чудя се дали някога отново ще срещна някой, който си е такъв, какъвто изглежда, господарю.
— Вече срещна. Излязоха от градината ми преди няколко минути. А аз наистина съм гаден дърт копелдак, Джийн. Още преди да е свършило лятото, ще ме мразиш и в червата. Ще ме псуваш и при изгрева на Измамната светлина, и на зазоряване.
— О! — възкликна Джийн. — Но това… това е просто работа.
— Много си прав — отвърна дон Маранцала. — Може ли да ти призная нещо, Джийн? Това място не ми се полага по рождение — получих го в дар за служба. И не мисля, че го ценя особено… Но майка ми и баща ми не бяха дори от Северния ъгъл. Роден съм в чифлик.
— Брей! — възкликна Джийн.
— Да — потвърди донът. — Тук горе, в тази градина, няма значение какви са родителите ти. Ще те накарам да се бъхтиш, докато пуснеш кървава пот и започнеш да молиш за милост. Ще те съсипвам, докато не си измислиш нови богове да им се молиш. Единственото, което тази градина почита, е съсредоточаването. Можеш ли да бъдеш съсредоточен всеки миг, докато си тук? Можеш ли да избистриш вниманието си, да го свиеш в най-тясно русло, да изживяваш мига докрай и да отхвърлиш всички други грижи?
— Аз… съм длъжен да опитам, господарю. Веднъж вече минах през градината. Мога да мина и пак.
— Ще минеш. Ще го повториш хиляди пъти. Ще тичаш през моите рози. Ще спиш сред тях. И ще се научиш да се съсредоточаваш. Предупреждавам те — някои не успяха.
Донът стана и описа широк полукръг.
— Тук-там се вижда какво са оставили подире си. В стъклото.
Джийн преглътна нервно и кимна.
— Виж, преди малко се опита да се извиниш, че си подранил. Истината е, че не си. Удължих предишния си урок, защото съм склонен да угаждам на тия окаяни лайненца, когато искат да се понакълцат малко. За в бъдеще идвай точно в един, за да сме сигурни, че отдавна са си отишли. На тях не бива да им се позволява да гледат как те обучавам.