Някога Джийн бе син на твърде заможно семейство и бе носил също такива изискани дрехи като тези, които видя тук на покрива. И сега отново усещаше старата болка от загубата, рече си той — не някакъв си срам заради тъпотии като косата му, дрехите му или дори увисналия му корем. Тази мисъл сама по себе си бе достатъчно благородна, за да останат очите му сухи, а лицето — спокойно.
— Разбирам, господарю. Аз… не желая пак да ви поставям в неловко положение.
— Да ме поставяш в неловко положение? Джийн, криво си ме разбрал. — Маранцала подритна нехайно малката рапира и тя издрънча върху плочките. — Тия малки пъргави пикльовци идват тук, за да научат колоритното благородническо изкуство на фехтовката с многобройните му спортни ограничения и забрани за позорни схватки.
— Ти, от друга страна… — и той се обърна и боцна силно, ала приятелски Джийн в средата на челото. — Ти ще се научиш как да убиваш хора с меч.
Седма глава
През прозореца
1
Локи нахвърли плана си по време на продължителен и нервен обяд.
В Деня на Херцога, малко подир пладне, Джентълмените копелета седяха на масата в своята стъклена бърлога. Навън слънцето щедро лееше обичайното си следобедно наказание, но в бърлогата беше хладно, неестествено хладно дори за мазе. Окови често отбелязваше, че елдергласът прави фокуси не само със светлината.
Бяха подредили трапеза, по-подобаваща за празник, отколкото за обедна среща. Имаше задушено овнешко с лук и джинджифил, пълнени змиорки в пикантен винен сос и сладкиши със зелени ябълки, които Джийн бе опекъл (с щедра доза остершалинска ракия, излята върху плодовете).
— Бас държа, че дори и на личния готвач на Херцога биха му одрали топките, ако го направи — беше заявил той. — По мои сметки всеки сладкиш излиза по две-три крони.
— А колко ще струват — обади се Дървеницата, — като ги изядем и излязат през другия изход?
— Можеш да ги измериш, щом искаш — рече Кало. — Вземай везните.
— И лопатката — додаде Галдо.
Братята Санца човъркаха пикантен омлет, посипан с кайма от овчи бъбреци, иначе сред любимите ястия на цялата маса. Но днес, въпреки че всички бяха съгласни, че това е най-добрата им трапеза от седмици насам и превъзхожда дори и отпразнуването на първия им успех в играта с дон Салвара, вкусът все едно се беше изпарил от ястията. Само Дървеницата нагъваше с ищах и вниманието му беше почти изцяло съсредоточено върху подноса със сладкишите на Джийн.
— Я ме вижте! — заяви той с пълна уста. — С всяка хапка ставам все по-скъп!
Шегата му бе посрещната с кротки полуусмивки и нищо повече. Момчето изсумтя с досада и тресна с юмруци по масата.
— Е, щом никой от вас не иска да яде — заяви то, — защо не почнем да кроим как да отървем секирата довечера?
— Прав е — съгласи се Джийн.
— И то много — додаде Кало.
— Да — съгласи се Галдо. — Каква е играта и как ще я играем?
— Ами… — Локи бутна чинията си, смачка платнената салфетка и я метна в средата на масата. — За начало трябва пак да ползваме проклетите стаи в Счупената кула. Май онова стълбище още не е приключило с нас.
Джийн кимна.
— И какво ще правим там?
— Точно там ще сме ние с тебе, когато Анджаис дойде да ни вземе в деветия час. И там и ще си останем, след като той напълно се убеди, че имаме много убедителна причина да не тръгнем с него.
— И каква ще е тази причина? — попита Кало.
— Много колоритна — отвърна Локи. — Вие с Галдо ще трябва този следобед да нанесете кратка визита на Джесалин д’Обарт. За осъществяването на намисленото ми е нужна помощта на черен алхимик. Ето какво ще й кажете…
2
Незаконната аптека на Джесалин д’Обарт и дъщеря й Джейнелейн се намираше над една писарска кантора в почтения квартал Арката на фонтана. Кало и Галдо влязоха в кантората малко след втория час на следобеда. Тук дузина мъже и жени, прегърбени над дървени дъски, дращеха напред-назад с пера, сол и графитени пръчки и гъби за триене като автомати. Хитро наредени огледала и люкове пропускаха вътре дневната светлина, за да осветява труда им. Малцина занаятчии в Камор бяха по-големи циции от отрудените писари.