В дъното на първия етаж имаше вита стълба, вардена от сурова на вид млада жена, която се преструваше, че й е скучно, докато опипваше оръжията под кафявия си брокатен жакет. Близнаците Санца засвидетелстваха добрите си намерения със съчетание от жестове с ръка и медни барони, които хлътнаха в джобовете й. Тя дръпна връвта на звънеца до стълбището и им махна да се качат.
На втория етаж имаше приемна — глухи стени без прозорци и също такъв под от златисто твърдо дърво, запазил аромата на боров лак. Висок тезгях разделяше стаята на две. От страната за клиенти нямаше столове, а от страната на търговеца не бе изложено нищо — отзад имаше само една заключена врата.
Джесалин стоеше зад тезгяха — зашеметяваща жена в средата на петдесетте с буен водопад от катраненочерни коси и тъмни, будни очи, обградени от весели бръчици. Джейнелейн, наполовината на годините й, стоеше отдясно на майка си с арбалет, прицелен в главите на Кало и Галдо. Беше смъртоносно оръжие за използване на закрито, леко и не особено мощно — което със сигурност означаваше, че стрелата е намазана с някаква противна отрова. Това не притесни особено никой от братята Санца — при черните алхимици то си влизаше в етикета.
— Мадам Д’Обарт и госпожице Д’Обарт! — Кало се поклони ниско. — Ваши покорни слуги!
— И все още ергени, да отбележа! — додаде Галдо.
— Мастер Санца и мастер Санца — рече възрастната Д’Обарт. — Радвам се да ви видя.
— Макар че все още никак не сме склонни да приемем — додаде Джейнелейн.
— Но може би бихте желали да купите нещо? — Джесалин отпусна длани върху тезгяха и вдигна вежда.
— Случи се тъй, че един наш приятел има нужда от нещо специално. — Кало извади кесия с монети от жилетката си и я показа, без да я отваря.
— Специално?
— Може би не толкова специално, колкото специфично. Трябва да се разболее. Много тежко.
— Надали бих изтървала такава сделка, милички — рече възрастната Д’Обарт, — но три-четири бутилки ром биха свършили работа за мъничка част от цената на всичко, което аз бих могла да ви дам.
— Не, не такава болест — рече Галдо. — Трябва наистина да е тежко болен, все едно чука на вратата на спалнята на Богинята на смъртта и пита може ли да влезе. А после, след като си поиграе на болен, да е способен да възстанови силите си. Лицедейски трик, ако желаете.
— Хммм — рече Джейнелейн. — Не знам дали имаме нещо, което да има точно такова действие… Не знам дали ни се намира.
— Кога вашият приятел ще има нужда от веществото? — Попита Джесалин.
— Надявахме се, като си тръгнем, да му го отнесем — отвърна Кало.
— Тук не забъркваме чудеса, драги мои. — Джесалин забарабани с пръсти по тезгяха. — Макар че си мислят точно обратното. Предпочитаме за такива неща да ни уведомяват предварително. Набъркването в нечии вътрешности — да се разболее и после пак да се оправи за няколко часа… фина работа е това.
— Ние не сме Вързомагове — додаде Джейнелейн.
— Слава на боговете! — възкликна Галдо. — Но е много належащо!
— Ами… — въздъхна Джесалин. — Може и да успеем да скалъпим нещичко. Малко нескопосно ще е, но може да свърши работа.
— Цветето на обирджиите на колички — рече дъщерята.
— Да — кимна Джесалин. — И после сомнейски бор.
— Мисля, че имаме и от двете в дюкяна — рече Джейнелейн. — Да проверя ли?
— Да, и ми дай тоя арбалет, докато си вътре.
Джейнелейн подаде оръжието на майка си, отключи вратата в дъното на стаята, хлътна вътре и я затвори след себе си. Джесалин внимателно остави оръжието на тезгяха и постави ръката си с дълги пръсти върху дулото.
— Обиждате ни, мадам — рече Галдо. — Ние сме безобидни като котенца!
— Даже повече — рече Кало. — Котенцата имат нокти и пишкат, където сварят!
— Не е заради вас, момчета, а заради града. Целият град ври и кипи, след като очистиха Назка. Старият Барсави сигурно вече крои възмездие. Само боговете знаят кой е този Сив крал и какво иска, но всеки ден все повече се тревожа какво би могло да се качи по стълбите ми.
— Да, смутни времена — съгласи се Кало.
Джейнелейн се върна с две кесийки. Заключи вратата, подаде кесийките на майка си и отново хвана арбалета.
— Е — рече възрастната Д’Обарт, — ето какво: приятелят ви първо да вземе това, в червената кесия. Това е цветето на обирджиите на колички, пурпурен прах. В червената кесия, запомнете. Разтворете го във вода. Това е еметик, ако думата ви говори нещо.