— Не ни говори нищо приятно — рече Галдо.
— Пет минути след като го изпие, ще го заболи коремът. След десет коленете му ще омекнат. След петнайсет ще почне да повръща всичко, което е изял през седмицата. Грозна гледка. Дръжте кофи подръка.
— И ще изглежда абсолютно истинско? — попита Кало.
— Да изглежда? Сладурче, по-истинско не може и да бъде! Да си виждал някой да се преструва, че повръща?
— Да! — отвърнаха двамата Санца в съвършен синхрон.
— Той го прави със сдъвкани портокали — додаде Галдо.
— Е, този път няма да се преструва. Всеки доктор в Камор би се заклел, че е истинско, естествено неразположение. След като цветът на обирджиите на колички подейства, не можеш му хвана дирите — той се разтваря бързо.
— Ами другата кесия? — попита Кало.
— Това е кора от сомнейски бор. Счукайте я и я сварете на чай. Това е идеалната противоотрова за пурпурния прах — веднага му пресича действието. Но цветът вече ще си е свършил работата, не го забравяйте. Кората няма да напълни с храна корема на приятеля ви, нито пък ще му върне жизнеността, която ще изгуби, докато си издрайфа червата. Ще е слаб и ще го боли поне една-две вечери.
— Звучи чудесно — рече Кало. — Според нашите специфични критерии за чудесно. Колко ви дължим?
— Три крони и двайсет солона — рече Джесалин. — И то само защото сте момчетата на стария Окови. За алхимия това не е кой знае какво — праховете са само рафинирани и пречистени, но се намират трудно.
Кало отброи двайсет златни тайрини от кесията си и ги нареди в отвесна колона на тезгяха.
— Ето тогава пет крони. Подразбира се, че тази сделка е най-добре да се забрави от всички участници.
— Санца — рече навъсено Джесалин д’Обарт, — всички покупки в моя магазин се забравят, що се отнася до външния свят.
— Тогава тази — Кало струпа още тайрини върху колоната — трябва да бъде извънредно забравена.
— Е, щом настоявате да подчертаете… — Тя извади дървено приспособление изпод тезгяха, загреба монетите и ги изсипа в кожена кесия, ако се съди по звука. Внимаваше да не докосва самите монети — черните алхимици рядко достигаха нейната възраст, ако пренебрегваха параноята към всичко, което се докосва, опитва и подушва.
— Имате нашите благодарности — рече Галдо. — А също и тези на приятеля ни.
— О, не разчитайте на това — изкикоти се Джесалин д’Обарт. — Дайте му първо червената кесия, да видите тогава какво благодарение ще го обземе!
3
— Донеси ми чаша вода, Джийн. — Локи гледаше през прозореца откъм канала в стаята на седмия етаж, докато на сградите в Южен Камор им поникваха дълги черни сенки и се източваха на изток. — Време е да си взема лекарството. Предполагам, че до девет остават двайсетина минути.
— Вече е приготвено! — Джийн му подаде тенекиено канче, пълно с мътна бледолилава утайка. — Това наистина се разтвори за миг, точно както казаха Санца.
— Е — рече Локи. — Пия за дълбоките и зле опазени джобове! За истинските алхимици, за силния стомах, за непохватния Сив крал и късмета на Уродливия страж.
— И за това да осъмнем живи! — Джийн се престори, че се чуква с Локи.
— Ммм. — Локи отпи колебливо, после вдигна чашата и я изля в гърлото си на едри глътки. — Всъщност никак не е лошо на вкус. Напомня на мента, много освежаващо.
— Достойна епитафия — рече Джийн и взе канчето.
Локи отново се загледа през прозореца. Мрежата беше вдигната. — Вятърът на Херцога продължаваше да духа силно откъм морето и буболечките още не хапеха. Отвъд Виа Камораца районът на Арсенала бе безмълвен, без никакво движение. Между държавите на Желязно море цареше относителен мир и всички големи корабостроителници, складове и пристанищни докове нямаха почти никаква работа. Във времена на нужда те можеха да строят и обслужват по дузина кораби наведнъж; сега Локи виждаше в дворовете им само скелети на корпуси.
Зад тях морето се пенеше в основата на Южната игла — каменния вълнолом, зидан с елдерглас и дълъг почти три четвърти миля. В най-южния му край на фона на тъмното море се издигаше построена от човека стражева кула, а зад нея белите петна на корабни платна прозираха изпод червените пипала на облаците в небето.
— Охо! — възкликна той. — Май се почна!
— Седни — посъветва го Джийн. — След малко ще омекнеш.