По внезапен знак на Локи Джийн го вдигна на крака. Не беше сигурен заради чая ли или заради наметалото, но Локи вече не трепереше.
— Много правилно — продължи той с набиращ сила глас. — Много правилно, не е за Джентълмените копелета. Хайде да приключваме с тази работа; ще помислим сериозно по темата за нашия любим сив плъхоебец и домашното му магче, след като изтанцувам тази малка песничка.
Джийн се ухили и изпука със стави, после прокара ръка под кръста си. Старият, познат жест — проверяваше дали Проклетите сестри са готови за излизане тази вечер.
— Сигурен ли си, че ще се справиш по Лозовия път?
— Напълно, Джийн. По дяволите, тежа значително по-малко, отколкото преди да изпия онази отвара! Спускането надолу ще е най-лесното нещо за вечерта!
5
Скелето се издигаше чак до върха на Счупената кула от западната страна на постройката над тясната уличка. Дървените пръти бяха оплетени с жилави стари лози и ограждаха прозорците на всеки етаж. Беше си гадничко за катерене, но пък бе идеалният начин да избегнеш няколкото дузини познати физиономии, които неизменно висяха в „Последна грешка“ вечер след вечер. Джентълмените копелета най-редовно се възползваха от Лозовия път.
Кепенците откъм уличката на последния етаж на Счупената кула се отвориха с трясък. Всички светлини в стаите на Локи и Джийн бяха угасени. Едър тъмен силует се приплъзна сред гъсто оплетените лози, а веднага след него и друг, по-дребен. Решително вкопчен, с побелели стави, Локи полекичка пусна кепенците да се затворят и заповяда на разбунтувания си стомах да спре да мрънка, докато слизат. Вятърът на палача, който идеше от соления мрак на Желязното море, подхвана наметалото и шапката му с невидими пръсти, миришещи на мочурища и ниви.
Джийн се крепеше две-три стъпки по-надолу от Локи; двамата се спускаха плавно, стъпка по стъпка. Прозорците на шестия етаж бяха тъмни и със затворени кепенци.
Тънки жички от кехлибарена светлина обрамчваха кепенците на петия етаж. И двамата забавиха движение, без да има нужда от думи, като внимаваха да не вдигат шум — да се превърнат в сиви невидими петна на фона на по-тъмния мрак и нищо повече. Продължиха да се спускат.
Точно когато Джийн беше увиснал на равнището на прозореца отляво, кепенците се отвориха с трясък.
Единият капак го тресна по гърба и едва не го събори от решетката. Той сви здраво пръсти около прътите и лозите и погледна вдясно. Локи стъпи изненадано върху главата му, но бързо отдръпна крак.
— Знам, че няма друг изход, нещастна кучко! — изсъска мъжки глас.
Последва силен трясък и после скелето се разтърси. Някой бе излязъл през прозореца и дращеше в лозите току до и точно под тях. Чернокоса жена подаде глава през прозореца с намерението да кресне в отговор, но щом забеляза Джийн през цепките на люлеещия се капак, се сепна. Това на свой ред привлече вниманието на мъжа, увиснал точно под нея и по-едър дори от Джийн.
— Ама какво е това, по дяволите! — крясна той. — Какво правиш до този прозорец?
— Забавлявам боговете, гъз такъв! — Джийн се засили с крак и се опита да избута новодошлия по-надолу по скелето, ала напусто. — Ако обичаш, смъквай се надолу!
— Ти какво правиш на тоя прозорец, а?! Обичаш да надничаш, а? Надникни и виж юмрука ми, педераст!
Като пухтеше от усилие, той се закатери обратно нагоре и сграбчи Джийн за краката. Джийн се изтръгна и когато успя да възстанови равновесие, светът се въртеше около него. Черна стена, черно небе, мокър черен калдъръм петдесет стъпки по-надолу. Да паднеш оттук беше лошо — хората се пукаха като яйчени черупки.
— Ей, всички вие, разкарайте се ВЕДНАГА от проклетия ми прозорец! Ференц, в името на Морганте, остави ги и слизай! — кресна жената.
— Мамка му! — измърмори Локи няколко стъпки по-нагоре отляво. От страх красноречието му временно се бе покрило. — Мадам, вие усложнявате нашата вечер, затова, преди ние да влезем и да усложним вашата, най-любезно си затворете плювалника, а също и проклетия прозорец!
Тя го погледна отвратено.
— Двама ли сте? Всички долу, долу, ДОЛУ!
— Затвори прозореца, затвори прозореца, затвори шибания ПРОЗОРЕЦ!
— Ще ви убия и двамата, лайнари с лайнари! — изпухтя Ференц. — Ще ви съборя и двамата от това шибано…