Разнесе се шумен, смразяващ костите трясък и скелето се разтресе в ръцете на увисналите върху нея трима мъже.
— А — възкликна Локи. — Тъкмо на място. Сърдечно благодаря, Ференц.
После от четири усти се заизлива буен поток от многосрични богохулства — така и никой не можеше да си спомни ясно кой какво е казал. Двама предпазливи мъже очевидно бяха лимитът на скелето. Под тежестта на трима нехаещи и бъхтещи се типове то започна да се откъртва от каменния зид със скърцане и пращене.
Ференц се предаде пред силата на тежестта и пред здравия разум и започна да се плъзга надолу със знаменита скорост — ожули си ръцете и едва не откърти скелето от стената. Когато се спусна на около двайсет стъпки над земята, то най-сетне поддаде, катурна се и го стовари в тъмната уличка, където той веднага бе засипан от лози и пръти. Спускането му откърти парче от скелето, дълго поне трийсет стъпки, току под висящите крака на Джийн.
Без да губи време, Локи му се прокрадна отдясно, стъпи на тънкия перваз и срита пищящата жена навътре с ботуш. Джийн се изкатери нагоре, защото капакът продължаваше да прегражда прекия му достъп до прозореца, и когато решетката в ръцете му започна да се отлепя от стената, се метна тромаво върху капака и хлътна вътре през прозореца, като повлече и Локи подире си.
Тупнаха един връз друг върху дървения под, увити в наметалата си.
— Веднага излизайте обратно през шибания прозорец! — кресна жената, като подчертаваше всяка дума с бързи ритници в тила и ребрата на Джийн. За щастие не беше обута.
— Тъпо ще е — обади се Локи нейде изпод по-едричкия си приятел.
— Хей! — извика Джийн. — Хей, хей! — Той улови крака на жената и я запокити назад. Тя тупна върху леглото — на тези легла обикновено им казваха „висилки“: хамак за двама от яка, но лека полукоприна, окачен с четири въжета на тавана. Тя се пльосна отгоре му и тогава и Локи, и Джийн забелязаха, че по нея нямаше нищо друго, освен долни дрехи. А през лятото долните дрехи на каморките са съвсем оскъдни.
— Вън, копелета долни! Вън, ВЪН! Ще…
Щом Локи и Джийн се изправиха, олюлявайки се, вратата срещу прозореца се отвори с гръм и трясък и влезе широкоплещест мъж с жилавите мускули на докер или ковач. В очите му искреше отмъстително доволство, от него лъхаше миризма на силна ракия — кисела и остра, тя се усещаше на цели десет крачки.
Локи половин секунда си блъска главата как Ференц е изкачил толкова бързо стълбите и му потрябва още половин секунда, докато осъзнае, че мъжът на вратата не е Ференц.
Той се изкиска неволно.
Нощният вятър захлопна кепенците зад гърба му.
Жената издаде дълбок гърлен звук, като котка, падаща надолу в дълбок тъмен кладенец.
— Ти, мръсна кучко! — Мъжът говореше гъгниво и провлечено. — Мръсна кучка с кучка! Знаех си аз! Знаех си, че не си сама. — Той се изплю и тръсна глава към Локи и Джийн. — И то с двама наведнъж! По дяволите! Иди, че разбери! Сигурно по-малко не могат да ме заместят. Надявам се, че сте си прекарали добре с чуждата жена, момчета — продължи той и извади от левия си ботуш две педи дълъг кинжал от почернена стомана, — защото сега ще ви направя вас на жени!
Джийн се разкрачи и бръкна с лявата си ръка под наметалото, готов да извади Сестрите. С дясната си ръка сбута Локи зад гърба си.
— Чакай! — извика Локи, като ръкомахаше. — Спри! Знам как ти изглежда, но не е каквото си мислиш, приятел. — Той посочи вцепенената жена, вкопчена в леглото. — Тя си беше тук, преди да влезем!
— Гатис! — изсъска жената. — Гатис, тези мъже ме нападнаха! Хвани ги! Спаси ме!
Гатис, ръмжейки, връхлетя върху Джийн с изваден нож — нападаше като опитен боец, но все още беше пиян и бесен. Локи отскочи встрани, а Джийн хвана Гатис за китката, пристъпи към него и го тръшна на пода с една бърза подсечка.
Чу се неапетитен хрущящ звук и кинжалът изпадна от ръката на здравеняка. Джийн стискаше китката му, а после я изви и мъжът падна по гръб. В първия миг Гатис бе твърде смаян, че да извика. После болката се промъкна през замъглените му сетива и той ревна.
Джийн го хвана отпред за туниката и го вдигна от земята с бързо движение, а после с цялата си сила го нахака в каменната стена отляво на прозореца. Главата на каяка отскочи от твърдата повърхност и той залитна напред. Юмрукът на Джийн описа размазана дъга, вряза се в челюстта му с едно „хрус“ и рязко пресече падането му. Той се свлече на земята обезкостен, като чувал тесто.
— Ура! Ура! — провикна се жената. — Ура! А сега го изхвърлете през прозореца!