— В името на боговете, мадам! — тросна й се Локи. — Ако обичате, може ли да си изберете един мъж в спалнята, за когото да викате, и да не се отмятате после от него?
— Ако го намерят мъртъв на улицата под прозореца ви — рече Джийн, — ще се върна и ще направя същото и с вас!
— Само да сте казали на някого, че сме влезли тук — додаде Локи, — ще си мечтаете приятелят ми да се е върнал и да е направил същото и с вас.
— Гатис ще запомни! — писна тя. — Ще запомни, да знаете!
— Як мъжага като него? Ама моля ви се. — Джийн с показна загриженост оправи наметалото си и сложи шапката на главата си. — Ще каже, че са били осем души, до един с боздугани.
Локи и Джийн изтичаха навън през вратата, откъдето влезе Гатис. Тя водеше към стълбищната площадка на петия етаж от северната страна на кулата. Решетката беше повредена и не им оставаше друго, освен бързо да слязат долу пеш и да се молят на Уродливия страж. Локи затвори вратата подире им и остави стъписаната жена, просната върху окаченото легло, и безчувствения Гатис, свит под прозореца й.
— Боговете несъмнено ни пробождат с късмет — рече Локи, докато бързаха надолу по разнебитените стъпала. — Не успяхме да загубим шибаните тъпи шапки.
Дребен черен силует изсвистя покрай тях, пърхайки с крила — бърза стремителна сянка, очертана от светлините на града.
— Е — рече Локи, — за добро или за зло, оттук нататък май сме под крилото на Соколаря.
Интерлюдия:
Нагоре по реката
1
Джийн го нямаше — беше в Дома на стъклените рози следобеда, когато Локи разбра, че ще го пратят нагоре по течението на Анджевин да поживее няколко месеца в един чифлик.
В този Ден на безделника над Камор се изсипваше проливен дъжд и затова Окови бе завел Локи, Кало и Галдо долу в трапезарията, за да ги научи да играят на Богат, Просяк, Войник, Херцог — игра на карти, в която основното бе да се опиташ да измамиш ближния си и да го ошушкаш до последния меден грош в джоба му. Естествено, момчетата бързо я схванаха.
— Двойка, тройка и петица шпилове — рече Кало — плюс сиглата на дванайсетте.
— Умри с писъци, слабоумнико! — сряза го Галдо. — Аз имам поредица от потири и сиглата на слънцето.
— Няма да ти помогне, безмозъчно типче. Дай си паричките.
— Всъщност поредица от сигли е по-силна от единична сигла, Кало. Галдо щеше да те бие. Само че…
— Никого ли не го е грижа каква ръка имам аз? — обади се Локи.
— Не особено — отвърна Окови, — тъй като нищо в играта не е по-високо от пълна Ръка на Херцога. — Той разкри картите си и запука със стави, извънредно доволен.
— Ти мамиш! — сопна се Локи. — Изиграхме шест ръце и на два пъти ти се падна Ръката на Херцога!
— Мамя, разбира се — отвърна Окови. — Игрите не са забавни, когато не мамиш! Когато разберете как точно мамя, тогава ще знам, че сте започнали да задобрявате.
— Не биваше да ни го казваш — рече Кало.
— Цяла седмица ще се упражняваме — додаде Галдо.
— И ще те оберем до шушка — закани се Локи — още следващия Ден на безделника.
— Не ми се вярва — изкиска се Окови, — защото в Деня на покаянието те пращам за три месеца да чиракуваш.
— Какво?!
— Помниш ли как миналата година пратих Кало в Лашейн, за да се прави на послушник в Ордена на Гандоло? А Галдо замина за Ашмир, за да се промъкне в Ордена на Сендовани? Е, дойде и твоят ред. Заминаваш за няколко месеца нагоре по реката да ставаш земеделец.
— Земеделец?!
— Да, може да си чувал за тях. — Окови събра картите от масата и ги разбърка. — От тях идва храната ни.
— Да, ама… аз нищо не разбирам от земеделие!
— Естествено, че не разбираш. Когато те купих, не знаеше и да готвиш, да сервираш, да се обличаш като благородник и да говориш вадрански. И сега ти предстои да научиш още нещо ново.
— Къде?
— Нагоре по течението на Анджевин, на седем-осем мили оттук. На едно местенце, което се нарича Вила Санциано. Там живеят земеделци, повечето задължени на Херцога или на някои от по-дребните важни клечки от Алчегранте. Ще се облека като жрец на Дама Елиза, а ти ще си моят послушник, изпратен да обработва земята в служба на богинята. Те така правят.
— Но аз нищичко не знам за Ордена на Дама Елиза!
— Няма и нужда. Мъжът, у когото ще отседна, е наясно, че ти си от моите копеленца. Легендата е за пред останалите.