„Близо са — обади се гласът на Соколаря. — Много близо. Бъди готов.“
Локи чу шествието на Капа още преди да го види — тътенът на погребалните барабани нахлу през отворената врата към улицата притъпен, почти заглушен от водопада. Той ставаше все по-силен. В рамката на вратата заблещука слабо червено сияние и на светлината му Локи забеляза, че сивата мъгла се е сгъстила, факлите пламтяха кротко, все едно се виждаха изпод вода. Червената аура се усили — стаята около него смътно доби очертания, поръбени с блед кармин. Барабанният бой спря и Локи отново остана сам с шума на водопада. Той отметна глава, сложи ръка зад гърба си и се вторачи във вратата. Кръвта думкаше в ушите му.
Два малки червени огъня се появиха на вратата — досущ очите на дракон от някоя от историите на Джийн. Черни сенки се размърдаха зад тях и щом очите на Локи свикнаха с прилива на аленото сияние, той видя лицата на двама мъже — високи мъже с наметала, въоръжени. Различаваше чертите и стойката им достатъчно, че да забележи, че те едва ли не се изненадаха, че го виждат. Поколебаха се, а после продължиха напред — единият му мина отляво, а другият отдясно. Той от своя страна дори не помръдна. Дори и мускулче не трепна по него.
Последваха още две факли, а после и още две — Барсави изпращаше хората си нагоре по стълбите по двойки. Скоро срещу Локи се подреди неравен полукръг от хора и факлите им очертаха в червено вътрешния релеф на Дупката на ехото. По стените бяха окачени дърворезби, странни древни символи на езика на елдрените, който хората така и не бяха успели да разшифроват.
Дузина мъже, две дузини — тълпата от силуети в доспехи се разрастваше и Локи забеляза познати лица. Пререзвачи на гърла, трошачи на крака, изтезатели. Убийци. Корава пасмина. Точно каквото му бе обещал Барсави, докато двамата съзерцаваха заедно трупа на Назка.
Времето минаваше, ала Локи не промълвяваше и дума. Мъже и жени продължаваха да влизат. Сестрите Беранджия — дори и на това мижаво осветление Локи разпознаваше наперената им походка. Те застанаха най-отпред в средата на разрастващата се тълпа, без да кажат нищо, със скръстени ръце и блеснали на светлината на факлите очи. По негласна заповед никой от хората на Барсави не мина зад гърба на Локи. Той все така стоеше сам, докато тълпата от Точни хора продължи да се разгръща пред него.
Най-сетне тайфата главорези започна да се разделя. Локи чуваше как ехото от тяхното дишане и мърморене и скърцането на доспехите им се блъска между двете стени и се смесва с грохота на водопада. Някои от застаналите по краищата нахлупиха върху факлите си мокри кожени кесии. Постепенно мирисът на дим се просмука във въздуха, а светлината намаля и накрая може би само един на петима души от хората на Капа остана със запалена факла.
Но светлината беше предостатъчна, за да се види Капа Барсави, когато той зави зад ъгъла и влезе през вратата. Побелялата му коса беше пригладена назад в напомадени редове, трите му бради — вчесани. Беше облякъл дрехата си от акулова кожа и черно кадифено наметало, поръбено със златен плат, отметнато от едната страна. Анджаис му стоеше отдясно, Пачеро — отляво. Капа влезе и в отразения огън в очите им Локи видя единствено смърт.
„Но нищо не е, каквото изглежда — разнесе се гласът на Соколаря. — Бъди твърд.“
Най-отпред Барсави спря и дълго време само съзерцаваше Локи, втренчен в привидението пред очите си, в хладните оранжеви очи под смъкната надолу качулка, в сивите мантия, дреха и ръкавици.
— Крал! — рече той най-сетне.
— Капа — отвърна Локи, като се предизвикваше да почувства високомерието, изстискваше го от нищото. Мъж, който би застанал пред сто убийци с усмивка на лицето; мъж, който би извикал Венкарло Барсави чрез поредица от трупове, последният, от които — собствената му дъщеря. Такъв трябваше да бъде Локи — не приятел на Назка, а неин убиец; не палавият поданик на Капа, а негов равен. По-могъщ от него.
Локи се ухили като вълк, а после отметна наметалото си от лявото рамо. С лявата ръка той подкани Капа да се приближи — предизвикателен жест; като побойник в тъмна уличка, който предизвиква противника си да излезе и да нанесе първия удар.
— Вземете го на прицел — нареди Капа и дузина мъже и жени вдигнаха арбалети.