„Уродливи страже, дай ми сила!“ — примоли се Локи наум и заскърца със зъби в очакване. Чуваше как мускулите на ченето му скриптят.
Пращене и съскане отекнаха в хола — дузина натегнати тетиви изплющяха. Стрелите летяха твърде бързо — тъмни размити черти във въздуха, а после дузина тънки черни силуети отскочиха от нищото точно пред лицето му и издрънчаха на пода, разпръснати в дъга в краката му като мъртви птици.
Локи се засмя — силен, истински звук на наслада. За кратък миг бе готов да целуне Соколаря, ако Вързомагът застанеше пред него.
— Но, моля ви се — рече той. — Мислех, че сте чували легендите.
— Само проверяваме доколко са верни, Ваше Величество — рече Капа Барсави. Последната дума бе произнесена с насмешка — Локи очакваше поне някаква предпазливост след отблъснатата атака, но Барсави пристъпи напред без явен страх.
— Доволен съм, че откликнахте на призива ми — отвърна Локи.
— Кръвта на дъщеря ми е единственото, което ме призова — отвърна Барсави.
— Размишлявайте върху това, щом сте длъжен — заговори Локи, молейки се наум, докато си съчиняваше. „Назка, в името на боговете, прости ми“ — Вие по-внимателно ли пипахте, когато сам завзехте този град преди двайсет и две години?
— Това ли си мислиш, че правиш? — Барсави спря и впи поглед в него. Деляха ги около четирийсет стъпки. — Отнемаш ми града?
— Призовах ви да обсъдим въпроса с Камор — отвърна Локи. — Да го уредим така, че и двамата да сме доволни. — Соколаря все още не го прекъсваше. Реши, че се справя добре.
— Задоволството няма да е взаимно — рече Барсави, вдигна лявата си ръка и един мъж от тълпата излезе напред.
Локи го огледа внимателно — беше доста възрастен, дребен и оплешивяващ и не носеше доспехи. Много любопитно. Освен това като че ли трепереше.
— Направи, каквото се разбрахме, Еймон — рече Капа. — Аз държа на думата си повече, отколкото когато и да било.
Мъжът без доспехи тръгна напред — бавно и колебливо, като гледаше Локи с неприкрит страх. Ала продължаваше да върви право към него, а зад него сто въоръжени мъже и жени чакаха и не предприемаха нищо.
— Моля се този мъж да не възнамерява да извърши онова, което подозирам аз — рече Локи сприхаво.
— Скоро всички ще разберем каква му е работата — отвърна Капа.
— Мен острие не ме лови — рече Локи. — Този мъж ще умре само като го докосна.
— Така разправят — отвърна Капа. Еймон продължаваше напред. Приближи се на трийсет крачки от Локи, после — на двайсет.
— Еймон! — рече Локи. — Злоупотребяват с теб. Спри веднага.
„Богове! — помисли си. — Не прави онова, което мисля, че ще направиш! Не карай Соколаря да те убива!“
Еймон продължи напред. Ченето му се тресеше; дишаше плитко, на пресекулки. Ръцете му бяха протегнати напред и трепереха, все едно се готвеше да бръкне в огъня.
„Уродливи страже!“ — помисли си Локи. — Моля те, нека той се уплаши! Соколарю, Соколарю, моля те, внуши му уплаха, прави каквото щеш, но не го убивай!
Река от пот се стичаше по гръбнака му. Той наведе леко глава и се вторачи в Еймон. Сега ги деляха само десет стъпки.
— Еймон — заговори, като се мъчеше да си докара нехаен тон, но не успя съвсем. — Предупреден си. Ти си в смъртна опасност.
— О, да — отвърна мъжът с разтреперан глас. — Да, това го знам. — И измина и последното разстояние помежду им, посегна към дясната ръка на Локи с двете си ръце и…
„Мамка му!“ — помисли си Локи и въпреки че дълбоко в душата си знаеше, че Соколаря ще убие човека, а не той…
Еймон го докосна, той трепна и се дръпна назад.
Очите на дребосъка светнаха. Той хлъцна и после, за ужас на Локи, скочи и го сграбчи за лакътя с две ръце, като хищна птица, сграбчила твърде дълго причаквана плячка.
— Хааааааа! — извика той и за кратък миг на Локи му се стори, че с мъжа се случва нещо ужасно.
Но не — Еймон все още беше жив и хватката му беше много здрава.
— Мамицата му! — смънка Локи и замахна с левия си юмрук да халоса клетника, но загуби равновесие, а и Еймон го беше притиснал здраво. Дребният мъж блъсна Локи назад и отново изкрещя: „ХААААААА!“. Вик на пълно тържество. Локи озадачено тупна по задник.
И тогава по камъните зад Еймон затрополиха ботуши и тъмни силуети се втурнаха покрай него, за да хванат Локи, и в танцуващата светлина на две дузини движещи се факли Ламора бе вдигнат отново на крака, стиснат от силни длани, вкопчили се в ръцете, раменете и врата му.