Капа Барсави си проби път през въодушевената тълпа от мъже и жени, побутна внимателно Еймон встрани и застана очи в очи с Локи. Дебелото му червендалесто лице сияеше, предвкусвайки предстоящото.
— Е, Ваше Величество — рече той, — бас държа, че точно в този момент си много шашардисан, копеле недно.
Хората на Барсави избухнаха в смях и викове. А после юмрукът на Капа, голям колкото свински бут, се вряза в корема на Локи, въздухът изскочи от дробовете му, а в гърдите му избухна черна болка. И чак тогава Локи разбра колко дълбоко е затънал в лайната.
4
— Да, бас държа, че сигурно в момента си много любопитен, да му се не види — рече Барсави, крачейки напред-назад срещу Локи, все така прикован от половин дузина мъже, всеки един път и половина по-едър от него. — Както и аз. Да му махнем качулката, момчета.
Груби ръце сграбчиха качулката и наметалото му, а Капа вторачи леден поглед в него, като шареше с пръсти нагоре-надолу по брадите си. — Сиво, сиво, сиво. Като артист си се докарал. — Той се разсмя. — И каква си хърба! Какъв хилав слабак сме си хванали тази вечер — Сивия крал, суверен на мъглата и на сенките… и на нищо друго!
Ухилен, Капа го зашлеви с опакото на ръката си. Локи едва бе усетил парещата болка, когато той го зашлеви и по другата буза. Главата на Локи се люшна; някой го сграбчи изотзад за косата и завря лицето му в лицето на Капа. Мислите му препускаха. Дали хората на Барсави не бяха издирили някак Соколаря? Дали не му бяха отвлекли вниманието? Дали Капа беше побеснял толкова, че да дръзне да убие Вързомаг, ако му падне?
— О, ние знаем, че тебе нито нож те лови — продължи Барсави, — нито стрела, за още по-голяма жалост. Но юмрук? Много любопитно нещо са това заклинанията на Вързомаговете — твърде са конкретни, да му се не види! Нали така?
И пак фрасна Локи в стомаха под съпровода на радостен шепот отвсякъде. Коленете на Локи омекнаха и „помощниците“ му отново го вдигнаха и изправиха. Болката в корема се разпълзяваше по тялото му.
— Един от твоите хора — продължи Барсави — се промъкна в моя Плаващ гроб тази сутрин!
Студена тръпка полази надолу по гръбнака на Локи.
— Май не съм единственият, когото си вбесил, когато ми изпрати мойта Назка в онази бъчва — ухили се злобно Барсави. — Като че някои от твоите хора не са били съгласни с веселата ти дружина за това проклето светотатство. И затова с твоя човек си поприказвахме. И определихме цена. А после той ми разказа какви ли не очарователни неща за това твое заклинание. Ами тази история, дето си можел с едно докосване да убиваш хора? Той ми обясни, че това са дивотии.
„Натопен — обади се едно гласче в подсъзнанието му и то със сигурност не беше на Соколаря. — Натопен, натопен. — Разбира се, хората на Барсави — нито бяха отвлекли вниманието на Вързомага, нито го бяха хванали. — Спретнато като бесило, дявол да го вземе.“
— Но досега само бях склонен да му повярвам — продължи Барсави. — Сключих сделка с Еймон, който съм убеден, че не ти е познат. Еймон умира. Има охтика и тумори в стомаха и на гърба. От онези, които никой доктор не може да изцери. Остават му някъде два месеца, няма и толкова. — Капа потупа Еймон по гърба толкова гордо, сякаш хилавият човечец беше плът от плътта му и кръв от кръвта му. — Та рекох му: „Защо не награбиш тая малка мръсна гад, Еймон? Ако наистина може да убива с едно докосване, поне ще се отървеш. А пък ако не може… — Барсави се ухили и червените му бузи се набръчкаха гротескно. — Тогава…“
— Хиляда цели крони — изхихика Еймон.
— За начало — додаде Барсави. — Обещание, което възнамерявам да спазя. Обещание, което възнамерявам да разширя. Казах на Еймон, че ще умре в собствена вила със скъпоценни камъни, коприни и половин дузина дами от „Позлатените лилии“ по негов избор, които да му правят компания. Аз ще измисля удоволствия за него. Ще умре като шибан херцог, защото тази вечер го обявявам за най-храбрия мъж на Камор!
Проехтя одобрителен рев. Мъжете и жените заръкопляскаха и затропаха с юмруци по ризниците и щитовете.
— Точно обратното — прошепна Барсави — на потайното страхливо лайно, което уби единствената ми дъщеря! И което дори не я уби със собствените си ръце! Което накара някакъв шибан наемник да я усмърти с извратена магия! Отровител! — Барсави се изплю в лицето на Локи. Топлата слюнка се стече по бузата му. — Твоят човек ми каза също, разбира се, че твоят Вързомаг е направил заклинанието и от снощи вече не е на служба при теб. Толкова си бил сигурен, че не си искал да му плащаш повече. Е, аз ръкопляскам на твоето чувство за икономия.