Барсави махна на Анджаис и Пачеро. Навъсени, двамата мъже излязоха напред. Махнаха си очилата и ги прибраха в джобовете на жилетките си — злокобен жест, в несъзнателен синхрон. Локи отвори уста да каже нещо… и тогава осъзна колко дълбоко е загазил. И се вцепени.
Той можеше да разкрие истинската си самоличност — да накара Капа да откъсне фалшивия мустак, да изтрие бръчките, да изпее цялата история — но какво щеше да спечели с това? Никога нямаше да му повярват. Вече бе показал, че е под закрилата на Вързомаг. Ако признаеше, че е Локи Ламора, стоте мъже и жени тук щяха да погнат Джийн, Дървеницата и братята Санца. Всички Джентълмени копелета щяха да бъдат преследвани по улиците. Щяха да лишат всички от живот.
Ако искаше да ги спаси, трябваше да играе Сивия крал, докато Капа не приключи с него, а после да се моли за бърза и лека смърт. Нека Локи Ламора една нощ просто да изчезне; нека приятелите му се измъкнат и срещнат каквато съдба ги очаква. Той примига, за да удържи напиращите горещи сълзи, насили се да се усмихне, погледна двамата синове на Барсави и рече:
— Хайде, шибани палета, я да ви видим дали сте по-добри от баща си!
Анджаис и Пачеро знаеха как да убият човек с един удар, но точно сега нямаха такива намерения. Те насиниха ребрата му, смляха с юмруци ръцете му, наритаха го по бедрата, нашамариха го и го стискаха за гърлото, докато всеки дъх вече му струваше кански усилия. Най-накрая Анджаис отново го вдигна, хвана брадичката му и двамата се погледнаха в очите.
— Между другото — рече синът на Капа — това ти е от Локи Ламора.
Подпря брадичката му с един пръст и с другата ръка го цапардоса. Парлива болка прониза врата му и в обагрения в червено мрак наоколо просветнаха звезди. Той изплю кръв, закашля се и облиза напуканите си подути устни.
— А сега — рече Барсави — моята бащина мъст за смъртта на Назка.
Той плесна с ръце три пъти.
Зад него се чуха мъжки псувни и тропотът на тежки стъпки по каменните стъпала. През вратата нахлуха още половин дузина мъже, понесли голяма дървена бъчва — голяма, колкото онази, в която бяха върнали Назка Барсави на баща й. Погребалната бъчва. Тълпата около Барсави и синовете му въодушевено направи път на носачите. Те поставиха бъчвата на пода до Капа и Локи чу, че вътре се плиска течност.
„О, Тринайсет богове!“ — помисли си той.
— Нож не те лови, стрела не те лови — изрече Капа, сякаш размишляваше на глас. — Но пердахът несъмнено те лови! И несъмнено имаш нужда да дишаш.
Двама от хората на Капа отвориха капака на бъчвата и завлякоха Локи до нея. Вонята на конска пикоч, толкова силна, че ти се насълзяваха очите, блъвна във въздуха, той се задави и започна да кашля.
— Вижте го Сивия крал, той плаче! — прошепна Барсави. — Вижте го Сивия крал, той ридае! Гледка, която ще пазя в душата си до последния си час. — Гласът му проехтя: — Рида ли Назка? Плака ли Назка, когато ти я погуби? Кой знае защо, не ми се вярва! — крещеше Капа. — Погледнете за последно! Той ще получи онова, което причини на Назка. Той ще умре с нейната смърт, но от твоята ръка!
Сграбчи Локи за косата и дръпна главата му към бъчвата. За един кратък налудничав миг Локи се почувства благодарен, че червата му са празни и не може да повърне. От солената смрад многострадалните мускули на стомаха му се сгърчиха в болезнен спазъм.
— Само с едно леко докосване — рече Капа, като преглъщаше риданията си. — Само с едно леко докосване, кучи сине! Няма отрова за теб! Няма бърза смърт, преди да те натопя вътре! Ще усещаш вкуса й непрекъснато! Чак докато се удавиш.
А после, пъшкайки, вдигна Локи за яката. Хората му се включиха и всички заедно го прекатуриха над ръба, а после го запокитиха с главата надолу в гъстата хладка гадост, която заглуши шума на света наоколо, в мрака, който изгори очите и раните му и го погълна целия.
Хората на Барсави поставиха капака обратно и неколцина от тях го заковаха здраво с чукове и с опакото на брадвите си. Капа стовари юмрук върху капака и се усмихна широко. По бузите му още се стичаха сълзи.
— Кой знае защо, не смятам, че клетият пикльо се представи толкова добре на преговорите, колкото се надяваше!
Мъжете и жените около него закрещяха и задюдюкаха, вдигнали ръце във въздуха и размахали факли, които хвърляха полудели сенки по стените.