Локи, Кало и Галдо разглеждаха резултата от сблъсъка между лодка на продавач на кокошки и друга, превозваща котки. По време на катастрофата няколко клетки се бяха отворили и сега нервираните търговци обикаляха напред-назад като в паници покрай развихрящата се битка между птици и хищници. Няколко кокошки бяха скочили във водата и пляскаха безсмислено с крила и кудкудякаха, защото природата им беше погодила номера да плуват още по-зле, отколкото летят.
— Ей! — обади се глас зад тях. — Я ги вижте тия! Тия малки негодници си приличат досущ!
Локи и братята Санца се обърнаха като един и съзряха половин дузина момчета и момичета, техни връстници, преградили алеята зад тях. Бяха облечени горе-долу като Джентълмените копелета — с непретенциозни дрехи с проста кройка. Явният им водач имаше гъста грива от къдрава черна коса, вързана отзад с черна копринена панделка — доста сериозен отличителен знак за безпризорно хлапе.
— Момчета, вие приятели на приятелите ли сте? От хората, които трябва? — Водачът на новодошлите стоеше с ръце на хълбоците; ниското момиче зад него направи няколко знака, с които се разпознаваха поданиците на Капа Барсави.
— Приятели на Приятелите сме — отвърна Локи.
— Точно най каквито трябва — додаде Галдо и направи нужните знаци в отговор.
— Добри момчета. Ние сме помощници на Целите крони от Теснините. Наричаме се Половин кроните. Вие към кои принадлежите?
— Джентълмените копелета — отвърна Локи. — От Квартала на Храмовете.
— А на кого сте помощници?
— На никого не сме помощници — отвърна Галдо. — Просто ние сме Джентълмените копелета и туйто.
— Хитро — рече водачът на Половин кроните с дружелюбна усмивка. — Аз съм Тесо Воланти. Това е моята дружина. Дошли сме да ви вземем парите. Освен ако не желаете да коленичите и да признаете върховенството ни.
Локи се навъси. „Върховенство“ на говора на Точните хора означаваше Джентълмените копелета да признаят Половин кроните за по-добра и по-яка банда; да им правят път на улицата и да понасят всякакви гаври, които на Половин кроните им скимне да изсипят върху им.
— Аз съм Локи Ламора — представи се Локи и бавно се изправи — и освен пред Капа Джентълмените копелета не коленичат пред никого.
— Така ли?! — престори се на смаян Тесо. — Дори когато сме шестима срещу трима? Ако отговорите с „не“, ще я караме меко!
— Ти май нещо недочуваш — рече Кало и двамата с брат му се изправиха едновременно. — Той каза, че ще получиш признание за вашето върховенство, когато извадиш грахчетата от лайната ни и ги изсмучеш за вечеря.
— Това вече беше нежелано — рече Тесо. — Сега ще вдигна малко джангър с вашите черепчета.
И още довършил недовършил, Половин кроните започнаха да настъпват. Локи беше най-дребният, дори ако броим и момичетата, и когато се хвърли в мелето и размаха юмручета, удряше само въздуха и бързо-бързо го събориха на земята. Едно по-голямо момиче седна на гърба му, а друго ритна чакъл в лицето му.
Първото момче, което посегна на Кало, получи удар с коляно в слабините и се свлече, охкайки. Тесо изскочи иззад него и светна такъв прав десен на Кало, че той отхвърча назад. Галдо стисна Тесо през кръста с вой и двамата се строполиха долу, драпайки за опора. „Меко“ означаваше без оръжия и без удари, които можеха да убият или осакатят — почти всичко останало влизаше в работа. Братята Санца умееха да се бият, но дори и Локи да успяваше да удържа фронта в тази битка, численото превъзходство щеше да надделее. Най-накрая, след няколко минути бъхтене, псуване и ритане тримата Джентълмени копелета бяха зарязани насред алеята, омазани с мръсотия и смлени от бой.
— Значи така, момчета. Върховенство, нали? Да го чуем.
— Бягай да се прегънеш на две — рече Локи — и да си оближеш гъза.
— О, това беше грешен отговор, малоумнико — отбеляза Тесо. Едно от неговите момчета хвана Локи за ръцете, а водачът на Половин кроните го пребърка за пари. — Хммм. Нищо. Е, добре, сладкишчета, утре пак ще ви потърсим. И вдругиден. И по-вдругиден. Докато не подгънете коляно, ние ще ви преследваме и ще ви стъжваме живота. Помни ми думите, Локи Ламора.
Половин кроните се отдалечиха със смях. Неколцина бяха със синини и изкълчвания, но далеч не толкова, колкото самите те бяха нанесли. Братята Санца се изправиха, пъшкайки, и помогнаха на Локи да стане. Тримата предпазливо закуцукаха към Дома на Переландро и се шмугнаха в стъклената бърлога през една отточна шахта, в която беше монтирана тайна врата.