— Няма да повярваш какво се случи! — възкликна Локи, щом влезе заедно с близнаците в трапезарията. Окови седеше на масата от вещерско дърво, разглеждаше набор от пергаменти и внимателно пишеше върху един пергаментов лист с фино перо. Подправянето на митнически документи му беше нещо като хоби — упражняваше го така, както други се грижат за градини или развъждат хрътки. Имаше цяла кожена папка с такива и понякога си докарваше добри пари, като ги продаваше.
— Ммм — рече Окови. — Шайка от Половин кроните ви е посинила задниците.
— Откъде знаеш?
— Снощи се отбих в „Последна грешка“. Чух го от Пълните крони. Казаха ми, че техните помощници може да върлуват по кварталите и да търсят други младоци да ги потормозят.
— И защо не ни каза?
— Реших, че ако проявите нужната предпазливост, те никога няма да успеят да ви надвият. Но май вниманието ви е било някъде другаде.
— Казаха, че искат да признаем върховенството им.
— Да — потвърди Окови. — Това е юношеска игра. На повечето помощници не им възлагат истинска работа и затова те се обучават, като тормозят другите помощници. Вие трябва да се гордеете със себе си — най-сетне са ви забелязали. Сега ще водите малка война, докато едните не се примолят за пощада. Но не забравяйте — само меко!
— И сега какво да правим? — изрече бавно Локи.
Окови посегна и сграбчи юмрука му, а после се престори, че фрасва с него Кало в ченето.
— Повтаряй толкова пъти, колкото е нужно — рече той, — докато проблемите ти започнат да плюят зъби.
— Пробвахме го. Обаче те ни скочиха, когато Джийн го нямаше. А знаеш, че мен много-много не ме бива по тая част.
— Много ясно, че знам. Затова следващия път се погрижете и Джийн да е с вас. И напъни това твое непочтено мозъче. — Окови започна да разтапя цилиндър от восък за печати над една свещичка. — Но не искам никакви сложни и завързани, Локи. Не въвличай в това нито стражата, нито храмовете, нито армията на Херцога, нито никой! Опитай се да го докараш така, все едно сте просто банда най-обикновени обирджии, каквито разправям на всички, че сте.
— Чудесно. — Локи скръсти ръце. Кало и Галдо си бършеха посинените лица един на друг с мокри кърпи. — Поредното проклето изпитание значи!
— Какво умно момче! — измърмори Окови, докато наливаше течния восък в мъничък сребърен съд. — Разбира се, че да! И лично аз ще съм силно разстроен, ако тия малки лайненца не ви молят на колене да признаят вашето върховенство, преди лятото да е преполовило!
2
На следващия ден Локи и братята Санца седяха на същия кей по същото време. Из целия Подвижен пазар търговците прибираха покривалата от зебло и свиваха тентите, защото дъждовете, квасили града цяла нощ и цяла сутрин, отдавна бяха спрели.
— Май нещо ми се привижда — разнесе се гласът на Тесо Воланти. — Не ми се побира в ума, че вие, лайноумници такива, наистина седите там, след като вчера ви съдрахме гащите от пердах!
— Че защо не? — отвърна Локи. — След като сме по-близо до нашата територия, отколкото до вашата, а след две минути ще си ползвате топките за сливици?
Тримата Джентълмени копелета станаха. Насреща им бяха същите онези половин дузина Половин крони с нетърпеливи усмивки на лицата.
— Гледам, че не сте напреднали много по смятане, откакто ви зарязахме — рече Тесо, като пукаше със ставите си.
— Странно, че го казваш — отвърна Локи, — защото числата се промениха. — Той посочи над главите им. Тесо се извърна предпазливо, за да погледне назад, но когато видя застаналия на алеята зад бандата му Джийн Танен, се разсмя.
— Все още са в наша полза, бих казал. — Той тръгна към Джийн, който просто го гледаше с тъпа усмивка на кръглото лице. — А това пък какво е? Тлъсто рижо копеле. Виждам стъклените ти очи в джоба на жилетката ти. Ти какво си мислиш, че правиш, бе, шишко?
— Казвам се Джийн Танен и чакам в засада.
Дългите месеци на обучение при дон Маранцала почти не бяха променили външния вид на Джийн, но Локи и братята Санца знаеха каква алхимия се беше забъркала под кротката му фасада. Тесо пристъпи ухилен към него; ръцете на Джийн се изстреляха напред като пиринчените бутала на верарска водна машина.
Тесо се завъртя, а ръцете и краката му се лашкаха като крайниците на марионетка на силен вятър. Главата му клюмна напред, а после той просто се свлече на земята и очите му се прибраха обратно в орбитите.