Малкият канал бе широк около осем стъпки, с каменно корито, а бъчвата се люшкаше тежко в него, потънала три четвърти във водата.
Дървеницата шляпаше из канала, до раменете във вода. Глобусът на Джийн беше цопнал на около три стъпки вдясно от главата му. Момчето беше скочило по собствена воля във водата.
По дяволите, тоя момчурляк явно беше по природа неспособен да се закрепи някъде нависоко, за какъвто щете период от време!
Джийн се огледа трескаво — щеше да му отнеме много време да се покатери на някое място, откъдето да може да скочи в точния канал, без да си счупи крака в някой от разделящите ги каменни зидове.
— Дървеница! — провикна се той. По негова преценка гласът му щеше да се загуби сред врявата горе. — Дървеница! Твоята светлина! Извади я веднага! Локи е в бъчвата!
Дървеницата бръкна в туниката си, извади светлинен глобус и го разклати. На внезапно грейналата ярка светлина Джийн ясно различи очертанията на клатушкащата се черна бъчва. Той прецени на какво разстояние се намира от нея, взе решение и посегна със свободната си ръка за една от брадвичките.
— Дървеница! — кресна. — Не се опитвай да пробиеш бъчвата отстрани. Нападай горния капак!
— Как?
— Не мърдай от мястото си. — Джийн се наведе надясно, вкопчен в сала с лявата си ръка, вдигна брадвата в дясната, прошепна едно-единствено „Моля те!“ към Благодетеля и я запокити. Брадвата се заби с трясък в тъмните дъски на бъчвата. Дървеницата отскочи, после зацапа през водата да огледа оръжието.
Джийн започна да приплъзва едрото си тяло по сала, но някакво смътно движение, мярнато с ъгълчето на окото, го накара да замръзне на място. Той се вгледа в мрака наляво — нещо се движеше по повърхността на друг воден път в проклетия лабиринт. Бяха няколко — черни забързани силуети, големи колкото кучета. Бързите им нозе се разкрачиха, когато се приплъзнаха под повърхността на тъмната вода, а после се свиха, за да ги изтласкат със същата лекота нагоре и после върху камъните…
— Да се таковам! — измърмори той. — Да се таковам в таковата, не е възможно!
Солените дяволи, въпреки ужасяващите си размери и външен вид, бяха плахи същества. Огромните паяци се спотайваха в пукнатините по скалистите брегове югозападно от Камор и дебнеха риби и чайки, а понякога ставаха жертва на акули или дяволски риби, дръзнеха ли да се отдалечат твърде много от брега. Моряците ги обстрелваха със стрели и ги замеряха с камъни, обзети от суеверна уплаха.
Само глупак би се приближил до такъв паяк — зъбите им бяха дълги колкото пръстите на възрастен мъж, а отровата им, която невинаги предизвикваше смърт, можеше да накара човек да се моли пламенно тази смърт да го сполети. И все пак солените дяволи предпочитаха да бягат от хората — те дебнеха в засада, самотни и неспособни да се понасят взаимно на близко разстояние един от друг. Джийн си беше изкарал акъла като малък, докато четеше описанията на учени и естественици на тези създания.
Ала ето на, тук имаше цяла глутница от проклетите твари — търчаха в крак като хрътки и драпаха еднакво и по камък, и по вода към Дървеницата и бъчвата.
— Дървеница! — изкрещя Джийн. — Дървеница!
2
Дървеницата чуваше дори още по-слабо от Джийн суматохата горе, ала когато бъчвата цопна в мрака, веднага разбра, че не са я подхвърлили току-така. Той се беше настанил точно над канала, който течеше под водопада, и просто се пусна и падна петнайсет стъпки надолу в бързея.
Беше свил крака и тупна като камък, изстрелян от катапулта, със задника напред. Въпреки че водата заля главата му, той бързо напипа твърда почва под краката си — каналът беше дълбок едва четири стъпки.
И сега, стиснал в ръка брадвата на Джийн, млатеше като бесен по плоския капак на бъчвата. Беше оставил своето светлинно кълбо на каменната пътека край канала, защото светлината, идваща от глобуса на Джийн под водата, беше достатъчна.
— Дървеница! — изкрещя едрият мъжага с глас, внезапно изпълнил се с неподправена тревога. — Дървеница!
Момчето се обърна вдясно и съзря какво се бе устремило към него от далечния мрак. Тръпка на чисто отвращение премина нагоре-надолу по гръбнака му и той се огледа трескаво, за да се увери, че заплахата иде само от една посока.
— Дървеница, излез от водата! Излез на камъните!