— Ами Локи?
— Точно в тая шибана секунда не му се излиза от бъчвата! — кресна Джийн. — Повярвай ми!
Докато Дървеницата се мъчеше да се измъкне от плискащата се, осветена от алхимична светлина вода, бъчвата отново се заклатушка към южния край на сградата, където каналът се изливаше само боговете знаят къде. Твърде отчаян, че да се замисли за собствената си безопасност, Джийн изпълзя по гредата с хлъзгащи се по вековната мръсотия крака и се втурна към водопада, размахал ръце като луд, за да не изгуби равновесие. Секунди по-късно той овладя инерцията си, като прегърна една вертикална греда. Подхлъзна се за миг, но се вкопчи здраво в опората. Лудият му бяг го бе довел близо до водопада. Хвърли се напред във въздуха, прилепил крака до гърди, цопна във водата също толкова шумно, както и бъчвата и се удари о дъното на канала.
Изплува, плюейки, стиснал втората брадва в ръка. Дървеницата клечеше на каменния перваз до канала и размахваше алхимичния си глобус срещу паяците. Джийн забеляза, че солените дяволи са на около петнайсет крачки от него. От него ги отделяше водата и те се движеха по-предпазливо — многобройните им очи бяха с цвета на най-черната нощ и искряха с призрачните отражения от лъчите на глобуса на момчето. Косматите им крака се клатушкаха във въздуха пред лицата им, а корабите им черни зъби трепереха.
Бяха четири, да опустеят дано. Джийн се измъкна от канала близо до Дървеницата и изплю вода. Стори му се, че някои от тези нечовешки черни очи се извърнаха към него.
— Джийн! — изпъшка Дървеницата. — Джийн, тия гадове изглеждат ядосани.
— Не е нормално — отвърна Джийн и притича до Дървеницата. Момчето му подхвърли другата брадвичка. Паяците се бяха приближили на десет крачки, току отвъд водата — двамата с Дървеницата сякаш бяха приковани от трийсет и две немигащи черни очи, трийсет и два треперещи крака със стърчащи черни косми. — Изобщо не е нормално. Солените дяволи не се държат така.
— А, добре. — Дървеницата вдигна алхимичния глобус на една ръка разстояние, сякаш можеше да се скрие зад него целият. — Иди си поговори с тях за това.
— Подозирам, че единственият език, който разбират, е езикът на брадвата.
И още неизговорил тези думи, паяците занастъпваха в призрачен синхрон напред във водата — четири цопвания. Бъчвата беше отплавала на няколко стъпки вдясно от Джийн и Дървеницата — един от черните силуети мина под нея. Многобройни черни крака се подадоха от водата и затърсиха плячка. Дървеницата нададе вик — смесица от отвращение и ужас. Джийн се метна напред и заудря с брадвите, нанасяйки бързи удари надолу. Два паешки крака се разцепиха с трясък, от който можеше да ти се обърне стомахът, и от тях шурна тъмносиня кръв. Джийн отскочи назад.
Двата невредими паяка се измъкнаха от водата няколко секунди преди ранените си събратя и се втурнаха към Джийн — бодливите им крака тракаха по мокрите каменни плочи. Той разбра, че има опасност да загуби равновесие, ако се опита да нападне и двамата едновременно, и вкара в действие един по-гнусен план.
Проклетата Сестра в дясната му ръка връхлетя свирепо надолу и разцепи главата на десния солен дявол между симетричните редове от черни очи. Краката му се сгърчиха в смъртен спазъм и Дървеницата изпусна алхимичния си глобус — толкова бързо отскочи встрани. Джийн използва инерцията от замаха с дясната ръка, за да вдигне левия си крак над земята — паякът отляво се дръпна с оголени зъби точно в мига, когато той стовари тежестта върху онова, което предполагаше, че е муцуната му. Очите на насекомото се пукнаха като желирани плодове. Джийн стовари крака си върху него с цялата си мощ — струваше му се, че тъпче чувал с мокри кожи.
Топлата кръв бе просмукала ботуша му, когато го измъкна навън. Ранените паяци се суетяха зад умъртвените си събратя и сърдито съскаха и прищракваха.
Единият избута другия назад и се нахвърли върху Джийн с широко разперени крака и вдигната глава, оголил извитите си зъби. Джийн стовари и двете Сестри едновременно върху него като чукове, откъм опакото, смачка главата на паяка върху мокрите камъни и той замря на място. Бликнаха кръв и гной. Джийн усети как те оплискаха врата и челото му и напрегна всички сили да запази самообладание.
Оставаше само едно проклето страшилище. Вбесен от това, че го бавят, Джийн скочи с рев във въздуха и с разперени ръце се приземи върху черупката на последната останала жива твар. Тя избухна с блажен звук под него и краката й се прегънаха под неестествен ъгъл. Сгърчени в последни конвулсии, те удариха по краката на Джийн, който забиваше пети все по-дълбоко и ръмжеше.