— Ух! — извика Дървеницата, който беше целият наквасен от нещо синьо, преди циркулирало из тялото на солен дявол. Джийн не загуби нищо секунда — подхвърли на момчето едната от окървавените Сестри и отново скочи във водата. Бъчвата бе отплавала около десетина стъпки по-далече на юг. Той заплува трескаво към нея и я прихвана с лявата ръка, а после започна да блъска по капака с дясната ръка, стиснала брадвата.
— Дървеница! — подвикна той. — Ако обичаш, провери дали и още от тия гадове не пълзят към нас!
Зад Джийн се разнесе плясък — Дървеницата цопна отново в канала. След малко той изплува до бъчвата и я прихвана с тънките си ръце.
— Поне аз не виждам, Джийн. Побързай.
— Бързам! — Тряс, тряс, тряс. — Бързам, ебати! — Най-сетне острието проби дървото. Конската пикоч плисна във водата и Дървеницата се задави. С яростно блъскане Джийн разшири отвора, а после успя и да откърти капака на бъчвата. Вълна от гадна жълта пикоч обля гърдите му. Той, без да се замисли, хвърли брадвата, бръкна вътре и измъкна безжизненото тяло на Локи Ламора.
Огледа го трескаво за рани, прорези или пурпурни следи от бич. Вратът му като че ли беше недокоснат.
Той бързо го извлече на каменната пътека до мъртвите паяци — части от тях все още потръпваха, а после излезе от водата и клекна до него. Махна наметалото и връхната му дреха. Дървеницата се появи до него тъкмо навреме, за да изхвърли двете неща във водата. Джийн разпори сивата жилетка на Локи и заблъска по гърдите му.
— Дървеница! — изпъшка той. — Ела тук и му свий краката вместо мен. Топлите му течности съвсем са изстинали. Да влезем в ритъм, може и да ги загреем. Богове, ако оживее, кълна се, ще взема десет докторски книги и ще ги запомня наизуст до една!
Дървеницата излезе от водата и се залови да свива и разпуска краката на Локи един по един, докато Джийн ту му натискаше корема, ту го блъскаше по гърдите, ту му удряше шамари.
— Хайде де, да опустееш дано! — смънка той. — Бъди инат, малък кльощав…
Гърбът на Локи се изви конвулсивно и от гърлото му изригна дрезгава мокра кашлица. Ръцете му се вкопчиха немощно в камъка и той се преобърна на лявата си страна. Джийн се отпусна и въздъхна облекчено, без изобщо да забелязва, че е седнал в локва паешка кръв.
Локи повърна във водата — гадеше му се, тресеше го. И пак повърна. Дървеницата коленичи до него и го хвана за раменете. Локи лежа и трепери няколко минути, дишаше тежко и кашляше мокро.
— О, богове! — възкликна той най-сетне с немощен, пресипнал глас. — О, богове! Очите ми! Нищо не виждам! Това вода ли е?
— Да, течаща вода. — Джийн се пресегна и го хвана за лакътя.
— Потопи ме вътре тогава. О, тринайсет богове, махни тая гнусотия от мен!
И Локи се претърколи и цопна в канала, преди Джийн и Дървеницата да се размърдат, за да му помогнат. На няколко пъти топна глава в черния поток, а после започна да разкъсва дрехите върху тялото си, докато не остана само по бялата си долна риза и сивия брич.
— По-добре ли си? — попита Джийн.
— Предполагам, че трябва да съм — задави се отново Локи. — Очите ми смъдят, носът и гърлото ми горят, гърдите ме болят, имам пулсиращо черно главоболие, колкото Терим Пел, цялата фамилия Барсави ме нашамари, наквасен съм с конска пикня и Сивия крал май току-що погоди много хитър номер за наша сметка. — Той подпря глава на ръба на каменната пътека и пак закашля. Когато отново я вдигна, чак тогава забеляза труповете на паяците и отскочи назад. — Уф! Богове! Май все пак съм пропуснал нещо.
— Солени дяволи — рече Джийн. — Цяла глутница, действаха заедно. Търсеха си с кого да се сбият, лакомниците му. Като че бяха склонни към самоубийство.
— Никак не се връзва — рече Локи.
— Има обяснение — отвърна Джийн.
— Заговор на боговете — измърмори Локи. — О… Чародейство.
— Да. Проклетият Вързомаг. Щом може да укроти скорпионов сокол, би могъл…
— Ами ако е просто заради мястото? — предположи Дървеницата. — Чували сте какво се разправя…
— Няма нужда да се шашкаш от тия приказки — рече Локи, — когато се знае, че истински, жив маг ни има зъб. Джийн е прав. Не ме натикаха в тая бъчва, защото съм изиграл лошо ролята си, а тия хапещи гадове не са дошли тук за отдих и веселие. И двамата също трябваше да сте вече мъртви, или ако не мъртви…
— То поне уплашени — довърши Джийн. — Забаламосани. Та да не ти пречим да се удавиш.