— Изглежда приемливо. — Локи отново разтърка смъдящите си очи. — Невероятно е как всеки път, когато реша, че поносимостта ми към тази афера е ударила дъното, си намирам нещо ново за мразене. Кало и Галдо… трябва да стигнем при тях.
— Те може и да са затънали в лайна — съгласи се Джийн.
— Вече са, но ще го посрещнем по-леко, ако се съберем заедно. — Джийн се пресегна и го измъкна навън за яката. Локи кимна благодарно и се изправи бавно. Трепереше. — Боя се, че силата ми ме е напуснала. Съжалявам, Джийн.
— Недей. Тази вечер ти се струпаха ужасно много гадости. Радвам се, че те измъкнахме от тая бъчва, преди да е станало късно.
— Много съм задължен и на двама ви, повярвайте. Това беше… Щеше да бъде… — Локи тръсна глава. — Беше си жив ужас.
— Мога само да си представя — рече Джийн. — Ще тръгваме ли?
— По най-бързия начин. Излизайте обратно оттам, откъдето влязохте, кротко. Тайфата на Барсави може още да се навърта насам. И си дръжте очите на четири за… за птици.
— Много си прав. Ние влязохме през някакъв коридор с пълзене, от западната страна на канала. — Джийн се плесна по челото и се огледа. — Проклет да съм, загубих Сестрите.
— Не бой се! — окуражи го Дървеницата и ги вдигна във въздуха. — Досетих се, че сигурно ще си ги искаш, и затова ги държах под око.
— Много съм ти задължен, Дървеница — рече Джийн. — Наумил съм си да ги приложа върху някои хора, преди нощта да е изтекла.
3
Кварталът Ръждива вода бе все така безжизнен, както винаги, когато се измъкнаха от тунела и се покатериха на брега на канала откъм западната страна на Дупката на ехото. Шествието на Барсави си бе отишло. Тримата Джентълмени копелета се снишиха и огледаха забуленото в облаци небе за признаци на пикиращ сокол, но нищо подобно не се мярна пред погледа им.
— Да вървим към Саждите — предложи Локи. — Покрай Просешката могила. Можем да откраднем лодка и да се промъкнем към къщи през водостока. — На изхода на водосточната тръба от южната страна на Квартала на Храмовете, точно под Дома на Переландро, в покриващата я отвън решетка имаше скрит приплъзващ се механизъм. Джентълмените копелета можеха тайно да влизат и излизат през нея, когато си поискат.
— Идеята е добра — рече Джийн. — Нещо ме притеснява да обикалям по улиците и мостовете.
Запромъкваха се на юг, благодарни на стелещите се топли мъгли, които се кълбяха около тях. Джийн беше извадил брадвите и въртеше глава, нащрек като котка, вървяща по люлеещ се простор. Преведе ги през един мост (Локи непрекъснато се препъваше и изоставаше) и после ги поведе надолу по югоизточния бряг на Тишината. Черната, неосветена грамада на Просяшката могила се извисяваше в мъглата вляво от тях и мократа воня на просешките гробове изпълваше въздуха.
— Нито един страж — прошепна Локи. — Нито едно момче или момиче от Хълма на сенките. Няма жива душа. Дори и за този квартал това е странно, да му се не види.
— То нещо тази вечер било ли е както трябва? — Джийн зададе възможно най-бързото темпо. Не след дълго прекосиха друг мост на юг и навлязоха в Саждите. Локи се мъчеше да не изостава, притиснал с ръце изтерзаните си корем и ребра. Дървеницата пазеше тила и непрекъснато се оглеждаше през рамо.
По североизточния край на Саждите имаше поредица от порутени докове, хлътнали стълбища и рушащи се каменни кейове. Всички по-големи и по-хубави лодки и баржи бяха заключени с вериги, но няколко малки лодчици се клатушкаха тук-там, привързани само с въжета. В град, пълен с такива лодчици, никой крадец, който е с всичкия си, няма да си направи труда да открадне такава — в повечето случаи.
Те се натовариха на първата, която се случи да има и весло. Локи се строполи на кърмата, а Дървеницата хвана греблото. Джийн отвърза въжето.
— Благодаря ти, Дървеница. — Мъжагата се намести с мъка на мокрото дъно на дървената лодчица — беше твърде тесничка за тримата. — След малко ще те сменя.
— Какво, няма да ме поднасяш на тема моралното ми укрепване?!
— Моралното ти укрепване приключи. — Джийн се загледа в небето, докато доковете се отдалечаваха, а Дървеницата ги караше към средата на канала. — Сега ти предстои да понаучиш нещичко за войната.
4
Невидим и необезпокояван, Джийн тихомълком ги караше покрай северния бряг на канала, от южната страна на техния храм. Домът на Переландро се мержелееше само като смътно впечатление за грамада там горе, неосветен, обвит от сребърната мъгла.