— Умната, умната — мърмореше си здравенякът, когато ги изкара пред водосточната тръба — тя се издигаше на около ярд над водата и отворът й беше около пет стъпки в диаметър. Водеше, кажи-речи, право в скрития коридор зад стълбата, по която се слизаше в мазето от самия храм. Дървеницата промуши ръка зад желязната решетка и напипа скритата ключалка. После извади малък кинжал от туниката си и се приготви да се шмугне вътре.
— Аз ще вляза пръв — рече той, но Джийн го хвана за яката.
— Няма да стане. Първи ще влязат Проклетите сестри. Ти седни, да не се прекатури лодката.
Дървеницата се нацупи, но го послуша и Локи се усмихна. Джийн се промъкна в тръбата и запълзя в мрака.
— Ти можеш да имаш честта да влезеш втори, Дървеница — рече Локи. — Май ще ми е нужен някой да ме издърпа нагоре.
Когато и тримата се натикаха в тръбата и вече бяха в безопасност, Локи се обърна и бутна с крак лодката обратно към средата на канала. Течението щеше да я отнесе към Виа Камораца, скрита в мъглата, докато някой с по-голяма лодка не се блъснеше в нея или не я прибереше, решил, че му е излязъл късметът. После Локи затвори решетката и отново я заключи. Джентълмените Копелета редовно смазваха пантите й, за да не вдигат шум, когато влизат и излизат.
Запълзяха напред в мрака сред тихото ехо на собственото си дишане и лекото шумолене на търкащите се о пода дрехи. Чу се тихо прищракване, когато Джийн отвори скрития вход към бърлогата и в мрака се очерта тънка сребриста линия от светлина.
Джийн стъпи на дървения под в сумрачния коридор. Вдясно от него стъпалата водеха нагоре към входа под някогашния нар на Отец Окови. Въпреки старанията на Джийн да се движи безшумно подът леко скърцаше под нозете му. Локи се промъкна в коридора подире му. Сърцето му думкаше в гърдите.
Осветлението беше твърде слабо. Стените бяха златисти, откакто той познаваше това място.
Джийн се промъкваше напред, а брадвите се полюшваха в стиснатите му юмруци. В края на коридора той зави зад ъгъла и приклекна, а после се изправи и изръмжа:
— Мамицата му!
Кухнята бе преобърната с главата надолу.
Шкафчетата с подправки бяха съборени. Подът — обсипан със счупени стъкла и чирепи. Шкафовете за храната зееха изпразнени, бъчвата с вода бе изляна на плочките. Позлатените столове — изтърбушени и струпани на камара в единия ъгъл. Прекрасният свещник, който висеше от тавана, откакто всички те живееха в стъклената бърлога, бе пълна развалина. Сега бе увиснал на няколко върви, планетите и съзвездията бяха изпочупени, обръчите на армирата — изкривени така, че беше невъзможно да се поправят. Слънцето, което гореше в центъра, беше счупено като яйце — алхимичните масла, които светеха отвътре, се процеждаха върху масата.
Локи и Джийн стояха на входа към коридора и гледаха с оцъклени погледи. Дървеницата излезе иззад завоя, нахъсан срещу невидимите врагове, и замръзна на място между двамата.
— Аз… О, богове! Богове!
— Кало? — Локи заряза всякаква мисъл за потайност. — Галдо! Кало! Тук ли сте?
Джийн отметна тежката завеса над вратата, водеща към Гардероба. Не каза нищичко, дори не гъкна, но Проклетите Сестри изпаднаха от ръцете му и тупнаха на пода.
Гардеробът също беше изтарашен. Всички редове от изискани одежди и костюми, всички шапки, шалове, бричове и панталони, всички сака, жилетки и аксесоари за хиляди крони — всичко това вече го нямаше. Огледалата бяха счупени, кутията за маскиране — прекатурена, а съдържанието й — пръснато и потрошено по пода.
Кало и Галдо лежаха до нея по гръб, вперили очи в полумрака. Гърлата им бяха прерязани от ухо до ухо — чифт гладки разрези, рани близнаци.
5
Джийн се строполи на колене.
Дървеницата се опита да се промуши покрай Локи, но той го избута обратно в кухнята, напрегнал всичките си изтощени сили, с думите:
— Не, Дървеница, недей…
Но вече беше късно. Момчето се тръшна върху масата от вещерско дърво и избухна в плач.
„Богове! — мислеше Локи, когато, препъвайки се, подмина Джийн и влезе в Гардероба. — Богове, какъв глупак съм бил! Трябваше да си вдигнем чукалата и да бягаме!“
— Локи… — прошепна Джийн и се строполи по очи, а пръстите му се гърчеха, трепереха и тръпнеха, все едно е получил припадък.
— Джийн! Богове, какво ти стана? — Локи клекна до едрия мъж и сложи ръка под тежката му кръгла брадичка. Сърцето на Джийн биеше учестено… Той гледаше Локи с широко разтворени очи, устата му ту се отваряше, ту се затваряше и не можеше да изплюе думите. Мислите на Локи препускаха.