Стрелата, която трябваше да улучи Дървеницата между очите, се заби във врата му.
Той отскочи назад като ужилен; коленете му омекнаха във въздуха, той се завъртя и рухна на земята, а безполезният „Номер на сирака“ изхвърча от ръцете му.
Човекът на Сивия крал захвърли арбалета и бръкна да извади кинжала от пояса си, но брадвата, която Локи криеше, изскочи преди него от вратата, поела целия му гняв. Джийн бе способен да разцепи главата на мъжа с острието. Локи успя само да го цапардоса с тежестта. Но и това беше достатъчно — топката го уцели в дясното око, той трепна и изкрещя от болка.
Локи вдигна арбалета и нападна с вой натрапника. Стовари приклада върху лицето му, носът му се счупи и шурна кръв. Мъжът се строполи и главата му тресна в коридорната стена от елдерглас. Щом падна, той вдигна ръце нагоре в опит да се опази от следващия удар на Локи. Локи счупи пръстите му с арбалета. Крясъците на двамата се смесиха и отекнаха в затвореното пространство.
Локи приключи, като заби единия извит край на лъка в слепоочието на мъжа. Главата му се завъртя, по стъклото плисна кръв и той се свлече безжизнено в ъгъла на коридора.
Локи захвърли арбалета, завъртя се на пети и притича до Дървеницата.
Стрелата беше пронизала врата на момчето вдясно от гръкляна, забита чак до перата, а от раната шуртеше тъмна кръв. Локи коленичи, прегърна главата на Дървеницата и напипа стърчащия от другата страна на врата му връх. По ръцете му потече лепкава топлина — усещаше как тя се излива при всяко откъслечно вдишване на момчето. Очите на малкия бяха широко отворени и вперени в него.
— Прости ми — изхълца Локи през сълзи. — Проклет да съм, Дървеница, аз съм виновен! Можехме да избягаме. И трябваше. Моята гордост… Ти, и Кало и Галдо. Тази стрела трябваше да е за мен.
— Твоята гордост — прошепна момчето. — Оправдана е. Джентълмен… копеле.
Локи притисна раната на момчето — представяше си, че някак би могъл да спре прилива на кръв, но момчето извика и Локи отдръпна разтрепераните си пръсти.
— Оправдана е! — изхъхри Дървеницата и от ъгълчето на устата му потече кръв. — Аз… нали не съм помощник? Не съм… чирак… а съм истински Джентълмен копеле?
— Ти никога не си бил помощник, Дървеница. Никога не си бил чирак — изплака Локи, опита се да приглади назад косата на момчето и се отврати от кървавия отпечатък, който остави на бледото му чело. — Храбро малко кретенче! Храбро глупаво копеленце. Аз съм виновен, Дървеница, моля те… моля те, кажи ми, че само аз съм виновен.
— Не — прошепна Дървеницата. — О, богове… боли… как боли…
И дъхът му секна в прегръдките на Локи. Не каза нищо повече.
Локи впери поглед нагоре. Струваше му се, че творението на пришълците, стъкленият таван, огрявал с топла светлина живота му толкова дълги години, сега изпитва удоволствие, като му свети единствено в тъмночервено — отражението на пода, на който седеше с бездиханното тяло на Дървеницата в прегръдките си, което още кървеше.
Можеше да не излезе от печалния си унес цяла нощ — но Джийн изстена силно в съседната стая.
Локи се сепна и се опомни. Положи възможно най-нежно главата на Дървеницата на земята, изправи се с олюляване и отново вдигна брадвата на Джийн. Движенията му бяха бавни и несигурни. Той се върна в Гардероба, издигна брадвата над главата си и я стовари с всичката сила, която успя да събере, върху магическата ръка, лежаща между телата на Кало и Галдо.
Бледосиният огън угасна, щом острието се заби в изсъхналата плът. Джийн изпъшка шумно зад гърба му — Локи го прие за насърчителен знак. Методично и злобно, той накълца ръката на парченца. Кълцаше жилавата кожа и крехките кости, докато черният конец, с който бе извезано името на Джийн, не се разкъса и синьото сияние не угасна напълно.
Стоеше, вперил поглед в братята Санца, докато не чу как Джийн се размърда зад гърба му.
— О, Дървеница! Проклятие! — Мъжагата се изправи и изпъшка. — Прости ми, Локи. Просто не можех… не можех да се помръдна.
— Няма какво да ти прощавам. — Сякаш дори звукът от собствения му глас му причиняваше болка. — Беше капан. Името ти бе извезано върху него. Върху онова, което магът беше оставил за нас. Досетили са се, че ще се върнеш.
— Отсечена ръка?! Човешка ръка с моето име, извезано на нея?
— Да.
— Хватката на обесения — рече Джийн, втренчен в парчетата плът и телата на двамата Санца. — Аз… съм чел за това като по-млад. Богове!
— Изважда те от строя чисто и спретнато — рече студено Локи. — Така че спотайващият се убиец да може да слезе, да убие Дървеницата и да довърши и теб.