— Само един?
— Само един — въздъхна Локи. — Джийн… в стаите на храма горе… Маслото за лампи… Донеси го.
— Масло за лампи?
— Всичкото — потвърди Локи. — Побързай.
Джийн се спря в кухнята, коленичи и затвори очите на Дървеницата с лявата си ръка. После се изправи, избърса сълзите си и хукна да изпълнява поръчката на Локи.
Локи се върна бавно в кухнята, повлякъл трупа на Кало Санца. Положи го до масата, скръсти ръцете му на гърдите, коленичи и го целуна по челото.
Мъжът в ъгъла изстена и размърда глава. Локи стана, изрита го в лицето и се върна в Гардероба за тялото на Галдо. Не след дълго нагласи телата на братята в средата на опустошената кухня, а до тях положи и Дървеницата. Не можеше повече да понесе оцъкления поглед на близнаците и покри и трите трупа с една копринена покривка от потрошения шкаф.
— Обещавам ви смъртна жертва, братя — прошепна Локи, щом приключи с всичко. — Обещавам ви жертва, която ще накара боговете да се сепнат. Жертва, която ще накара сенките на всички Херцози и Капи на Камор да се почувстват като просяци! Жертва в кръв, злато и огън. Заклевам се пред Аза Гуила, която ни събира, и пред Переландро, който ни подслони, и пред Уродливия страж, който слага пръста си на везните, когато претеглят душите ни. Заклевам се пред Окови, който ни опази живи и здрави. Моля за прошка, че не успях да сторя същото.
Той се насили да стане и да се залови наново за работа.
Няколко стари дрехи бяха разхвърляни по ъглите на Гардероба. Локи ги събра заедно с няколко неща от разсипания сандък за маскиране — шепа фалшиви мустаци, малко фалшива брада, маскировъчно лепило. Метна ги в коридора и надникна в съкровищницата. Както и подозираше, тя беше напълно опоскана. Дори и грош не бе останал нито в кладенеца, нито по лавиците. Без съмнение и чувалите, натоварени на каруцата по-рано, също бяха изчезнали.
От спалните в дъното на бърлогата той събра чаршафи и одеяла, после — пергаменти, книги и свитъци. Тях нахвърля на купчина върху масата в трапезарията. Най-сетне се надвеси над убиеца — пратеник на Сивия крал, с оплескани с кръв ръце и дрехи и зачака връщането на Джийн.
6
— Събуди се — рече Локи. — Знам, че ме чуваш.
Убиецът, пратен от Сивия крал, примига, изплю кръв и се опита да се изтласка с крака още по-навътре в ъгъла.
Локи го гледаше — нормалното състояние на нещата бе странно преобърнато наопаки: убиецът бе мускулест и беше с цяла глава по-висок от него, а след събитията от отминалата нощ Локи изглеждаше още по-невзрачен. Но всичко онова, което внушаваше страх в него, бе съсредоточено в очите му: погледът му се впиваше в убиеца с пламтяща, сурова омраза.
Джийн бе застанал на няколко крачки зад него с торба, преметната през рамо, а брадвите бяха затъкнати в пояса му.
— Искаш ли да живееш? — попита Локи.
Убиецът мълчеше.
— Въпросът е простичък и няма да го повтарям. Искаш ли да живееш?
— Д-да — отвърна тихо мъжът.
— Тогава с голямо удоволствие ще ти откажа. — Локи коленичи до него, бръкна под долната си риза и извади малка кожена кесия, окачена на врата му.
— Някога — заговори той, — когато бях достатъчно голям, че да разбирам какво съм направил, аз се засрамих, че съм станал убиец. Дори и след като си изплатих дълга, продължих да нося това. През всички тези години — за да ми напомня.
Той дръпна кесията и скъса връвта. Отвори я и извади отвътре един-единствен малък зъб от акула. Хвана дясната ръка на убиеца, постави кесията и зъба в дланта му и сви счупените пръсти на мъжа около тях. Убиецът се гърчеше и пищеше. Локи го удари.
— Но сега — продължи той — отново ще стана убиец. Решен съм да избия до крак всички хора на Сивия крал, до последно. Чуваш ли ме, педераст? Ще погубя и Вързомага, ще погубя и Сивия крал, и ако ще всички сили на Камор и на Картейн, и на ада да застанат срещу мен, това няма да е нищо — само още по-дълъг низ от трупове между мен и твоя господар.
— Ти си луд! — прошепна убиецът. — Никога няма да победиш Сивия крал!
— Ще го победя, и даже нещо повече! Каквото и да науми той, аз ще го провалям! Каквото пожелае, аз ще го затривам! Всяка причина, поради която ти си дошъл тук да убиеш приятелите ми, ще се изпари във въздуха. Всеки човек на Сивия крал ще умре залудо, и ще започна с теб.
Джийн Танен пристъпи напред, сграбчи убиеца с една ръка и го вдигна на колене. После го повлече из кухнята, без да чува молбите му за милост. Метна го върху масата до трите покрити трупа и купчината парцали и хартии и мъжът усети сладникавия мирис на масло за лампи.