Без да каже нито дума, Джийн стовари тежестта на едната от брадвите върху коляното му. Мъжът нададе вой. Още един бърз замах смля лявата му колянова капачка. Убиецът се преобърна, за да се прикрие от по-нататъшните удари — но такива не последваха.
— Като видиш Уродливия страж — рече Локи, като въртеше нещо в ръце, — кажи му, че Локи Ламора схваща бавно, но схване ли веднъж, не забравя. А като видиш приятелите ми, кажи им, че идват и още от вашите.
Той разтвори ръце и остави предмета да падне на земята. Беше кълбо връв, тъмносива на цвят, а от единия й край стърчаха бели нишки. Алхимичен фитил — след като белите нишки постоят малко на въздух, те започваха да искрят и подпалваха по-тежката и по-дълго горяща сива връв, в която бяха увити, фитилът цопна в края на локва от масло за лампи.
Локи и Джийн се качиха по тайното стълбище в стария каменен храм и затръшнаха капака след себе си.
Пламъците лумнаха в стъклената бърлога под краката им.
Първо пламъците. После и крясъците.
Интерлюдия:
Приказката за старите играчи на топка
1
Играта на топка е теринско развлечение, колкото обичано от хората от южните градове държави, толкова и презряно от вадраните в тяхното северно кралство (въпреки че вадраните от южните краища като че също доста го обичат). Учените не зачитат идеята, че играта е възникнала през епохата на Теринския трон — тогава лудият император Сартирана се забавлявал, като подхвърлял отсечените глави на екзекутираните си жертви. Ала не я и отричат съвсем, защото не е особено мъдро да подценяваш изстъпленията на Теринския трон, без да разполагаш с най-убедителни доказателства.
Играта на топка е груб спорт за грубите класи. Играе се от два отбора върху всяка що-годе равна повърхност, която се намери. Самата топка е от жилава маса от дървесна смола и кожа, около педя в диаметър. Игрището е дълго към двайсет-трийсет ярда и от двете страни е белязано с прави линии (обикновено с тебешир). Всеки отбор се опитва да прехвърли топката зад голлинията на противника. Топката трябва да се държи с двете ръце от играча, докато той пресича линията тичешком, ходейки или с плонж.
Топката се подава свободно от играч на играч, но не бива да бъде докосвана с никаква част на тялото от кръста надолу, нито да докосва земята — тогава тя преминава у другия отбор. Неутрален съдия, наричан Правосъдието, се опитва да налага правилата с различна степен на успех във всеки един мач.
Мачовете понякога се играят между отбори, представящи цели квартали или острови в Камор, а здравото пиене, залаганията и въргалите покрай тях винаги започват няколко дни по-рано и свършват, когато мачът е вече само спомен. Често самият мач е остров на относително спокойствие и добра воля сред море от хаос.
Казват, че някога, по времето на първия Херцог Андракана, се разбрали да проведат мач между Казана и Пожарището. Един млад рибар, Маркос, бил признат за най-изкусния играч в Казана, а най-близкият му приятел Гервейн бил считан за най-добрия и най-честен съдия в града. И естествено, съдийството в мача било поверено на него.
Мачът се провел на един от прашните, изоставени площади в квартала Пепелището. Хиляди пищящи и далеч не трезви зрители, подкрепящи и двата отбора, се стълпили в съборетините и уличките около откритото пространство. Надпреварата била свирепа и през цялото време кипели ръкопашни боеве. Към края, когато последните песъчинки на пясъчния часовник, отмерващ времето, вече се изсипвали надолу, Казана падал с една точка.
Маркос с буен рев поел топката в ръка и пробил цялата защита на Пожарището. С насинено око и ожулени до лилаво ръце, с разкървавени лакти и колене, той се метнал отчаяно към голлинията, когато последната секунда на играта вече изтичала.
Лежал на каменните плочи с изпънати докрай ръце, а топката докосвала тебеширената линия, но без да я прехвърля. Гервейн разбутал скупчилите се наоколо играчи, огледал Маркос и заявил:
— Не е зад линията. Няма точка.
Било невъзможно да отличиш едно от друго избухналите при тези думи бесуване и ликуване. Някои твърдят, че жълтодрешковците убили десетина души, докато се мъчели да ги потушат, други разправят, че били към стотина. Поне трима от Капите в града загинали в малката война, избухнала покрай неизплатените залози, а Маркос се заклел никога повече да не проговори на Гервейн. Двамата ходели за риба с една лодка от малки, но сега целият Казан предупредил целия род на Гервейн, че ако някой от тях някога стъпи в техния квартал, животът му няма да струва и черво от наденица.