— Но защо да не изпрати двама? Защо не трима? Защо да не се подсигури докрай — Джийн загреба полекичка няколко пъти, за да държи лодката в курса. — Не мога да повярвам, че изведнъж го е домързяло точно когато кроежът му е достигнал връхната си точка.
— Може би — рече Локи. — Може би… всички останали хора са му били нужни някъде другаде, и то наложително. Сигурно е можел да отдели само един. — Локи се задъха и заби юмрук в разтворената си лява длан. — Може би в края на краищата ние не сме били връхната точка на кроежа му.
— А какво тогава?
— Не какво, а кой. Кого напада той толкова месеци наред? Джийн, Барсави е убеден, че Сивия крал е мъртъв. Какво ще прави той тази вечер?
— Той… ще устрои гуляй. Също както в Деня на промените. Ще празнува.
— На Плаващия гроб — уточни Локи. — Ще разтвори вратите, ще домъкне бъчви — богове, този път истински! Ще призове целия си двор. Всички Точни хора, пияни до козирката, по дигите и пристаните на Дървените отпадъци. Като в доброто старо време.
— Значи Сивия крал е инсценирал собствената си смърт, за да подмами Барсави да устрои гуляй?
— Не е заради гуляя — уточни Локи. — Заради хората е. Всички Точни хора. Точно така, о, богове, точно така! Тази вечер Барсави ще излезе пред хората си за първи път от месеци. Разбираш ли? Всички банди, всички гаристи ще бъдат свидетели на онова, което ще се случи там!
— И каква е ползата за Сивия крал?
— Тая гад си пада по драматичното. Бих казал, че Барсави е затънал до гуша в лайна. Греби, Джийн. Веднага ме закарай в Казана. Мога сам да стигна до Отпадъците. Трябва да стигна до Плаващия гроб, и то бързо!
— Ти да не си си загубил ума? Ако Сивия крал и хората му още дебнат, със сигурност ще те убият! А ако Барсави те види, нали уж направо умираш от стомашно разстройство! Още повече че ти наистина си почти умрял!
— Те няма да видят Локи Ламора — отвърна Локи, като бърникаше из остатъците от сандъка за грим, които бе успял да спаси. Притисна фалшива брада до лицето си и се ухили. Болка прониза челюстта му. — Косата ми няколко дни ще е сива, защото мехлемът за отстраняване на боята, докато ние тук си говорим, гори. Ще се намажа със сажди, ще си сложа качулката и ще бъда просто някакъв кльощав никаквец с лице, посинено цялото, дошъл да намаже от безплатното вино на Капа.
— Трябва да си почиваш. Едвам не те пребиха до смърт от бой! За нищо не ставаш. Не бях предвидил, че ще се наложи да бягаш веднага.
— Наистина ме болят разни неща, които дори не подозирах, че ги имам — призна Локи, като размазваше с пръсти лепило по брадичката си. — Но няма начин. Това са всичките маскировъчни средства, които ни останаха. Нямаме пари, нямаме дрехи, нямаме си вече храм, нямаме си вече приятели. А на теб ти остават само няколко часа, в най-добрия случай, за да слезеш под земята и да ни намериш място за пренощуване, преди хората на Сивия крал да се усетят, че една бройка от тях липсва.
— Ама все пак…
— Аз съм ти наполовината, Джийн. Тука няма как да ме опровергаеш. Мога да мина незабелязан — ти биеш на очи като изгряващото слънце. Предлагам ти да намериш някой бордей в Пепелището, да изгониш плъховете оттам и да оставиш наши знаци наоколо. Само драсни по опушените стени. Като свърша, ще те намеря.
— Ама…
— Джийн, ти искаше Тръна на Камор. На ти го! — Локи залепи фалшивата брада на брадичката си и натисна, докато лепилото не престана да го щипе, което значеше, че е изсъхнало. — Закарай ме в Казана и ме пусни. На Плаващия гроб се готви нещо и аз трябва да видя какво. Всичко, което този мръсник ни причини, ще приключи след няколко часа — ако вече не е започнало.
2
Може да се каже — и това ще е вярно в няколко смисъла, — че Венкарло Барсави надмина себе си в отпразнуването на победата си над убиеца на своята дъщеря.
Плаващия гроб бе широко отворен. Стражите останаха на пост, но дисциплината беше доста охлабена. Грамадни алхимични фенери бяха окачени под копринените балдахини на най-горните палуби на закотвения галеон. Те осветяваха Дървените отпадъци под тъмното небе и сияеха като фарове в мъглата.
Пратиха бързоходци до „Последна грешка“ за храна и вино. Всичко, годно за ядене, повечето бъчви и всички клиенти до един бързо се изнесоха оттам. Хората, и пияни, и трезви, дружно се устремиха към Дървените отпадъци, обединени от любопитство и надежда.
Стражите на кея оглеждаха потока от гости, но само толкова — мъжете и жените, които не се виждаше да носят оръжие, бяха пропускани само с претърсване отгоре-отгоре. Опиянен от победата, Капа бе решил да прояви великодушие в повече от едно отношения. Това бе от полза на Локи — закачулен, брадат и целият омацан със сажди, той се промъкна с една огромна тайфа главорези от Казана, които си пробиваха път с лакти към галеона на Барсави, окичен с фенери като галера на удоволствията от някоя романтична приказка за пашите на Бронзово море.