Сестрите Беранджия излязоха напред и застанаха на ръба на изкуствения басейн, въоръжени с традиционните оръжия — брадви с шип и къси копия. Анджаис и Пачеро застанаха зад тях, малко вляво. Капа остана прав до трона си — ръкопляскаше, усмихнат до уши.
Черна перка се подаде над водната повърхност. Опашка се замята, а атмосферата сред тълпата се нажежи. Локи чувстваше как тя го облива — преплетени похот и страх, мощно животинско усещане. Зрителите се бяха дръпнали на два ярда от краищата на басейна, но някои в първите редове все така нервничеха, а неколцина се опитваха да си пробият път през тълпата, за радост и за гавра на обкръжаващите ги.
В действителност акулата не можеше да е по-дълга от пет-шест стъпки. Някои акули на Подвижния пир достигаха двойно тази дължина. В частния басейн на Капа такава голяма твар не можеше да се побере. Но и тези тук лесно биха могли да осакатят някого при скок, а ако успееха да завлекат някого под водата, размерът не би имал особено значение при такава неравна борба.
Сестрите Беранджия вдигнаха оръжията си, а после се обърнаха към Капа едновременно. Сестрата отдясно (Раиза? Черин? Локи така и не се бе научил да ги различава, и при тази мисъл сърцето го заболя за братята Санца) му кимна. В угода на тълпата Барсави вдигна ръце и огледа двора си. И когато дворът възликува, той застана между двете и получи от всяка целувка по съответната буза.
Водата пред тримата се разплиска. Гладка черна сянка се приплъзна покрай ръба на басейна и се гмурна в тъмните бездни. Локи почувства как петстотин сърца замряха и дъхът секна в петстотин гърла. Той се съсредоточи докрай — съзираше всеки детайл на мига, сякаш той бе замръзнал пред очите му, от въодушевената усмивка на кръглото червендалесто лице на Барсави до отблясъците на светлината от свещниците по вълните.
— Камор! — извика сестрата, която стоеше отдясно на Капа. И отново ропотът на тълпата утихна, този път сякаш един гигантски гръклян биде прерязан. Петстотин чифта очи се втренчиха в Капа и неговите телохранителки.
— Посвещаваме тази смърт — продължи тя — на Капа Венкарло Барсави, наш господар и покровител!
— Той напълно я заслужава — додаде другата.
Акулата изригна от басейна точно пред тях — гладка, черна, дяволска, с черни очи без клепачи и паст, пълна с бели зъби. Тя вдигна пръски, високи цели десет стъпки, направи полусалто във въздуха и падна напред, падна…
Право върху Капа Барсави.
Барсави вдигна ръце, за да се прикрие; акулата връхлетя и налапа едната. Мускулестото тяло на рибата се удари силно в дървения под и дръпна надолу и мъжа. Неумолимите челюсти изщракаха, Капа изпищя, а точно под дясното му рамо шурна кръв и потече по пода и по тъпата муцуна на акулата.
Синовете му се притекоха на помощ. Сестрата отдясно погледна акулата, зае плавно бойна позиция, вдигна лъскавата си брадва и се завъртя, влагайки в замаха цялата си сила.
Острието й се вряза в главата на Пачеро Барсави точно над лявото ухо. Очилата на високия мъж отхвърчаха, той залитна напред с пробит череп и когато се свлече на колене на палубата, вече беше мъртъв.
Тълпата се разкрещя и се разбушува, а Локи отправи молитва към Благодетеля да го запази жив достатъчно дълго, че да проумее какво става.
Анджаис гледаше със зяпнала уста баща си, който се бореше с акулата, и поваления си брат. Но преди да успее да каже и дума, другата сестра Беранджия застана зад него, притисна челюстта му с дръжката на копието си и заби острието на брадвата в тила му. Той изплю кръв, строполи се по очи и не помръдна повече.
Акулата се гърчеше и разкъсваше дясната ръка на Капа, а той пищеше и я удряше по муцуната с лявата, докато грапавата кожа на чудовището не я разрани. С отвратителен последен напън акулата откъсна ръката му от рамото и се плъзна обратно във водата, оставяйки широка кървава диря по палубата. Барсави се претърколи, плискайки кръв, втренчил неразбиращ, ужасен поглед в телата на синовете си. Опита се да се надигне. Едната от сестрите Беранджия го събори с ритник обратно на палубата.
Зад поваления Капа се надигна глъчка; неколцина Червени ръце се втурнаха напред с извадени оръжия, крещейки несвързано на сестрите. Онова, което последва, за очите на Локи изглеждаше като неясна и яростна мистерия — полуоблечените сестри Беранджия успяха да се справят с половин дузина мъже в доспехи с жестокост, на която би завидяла и акула. Копията хвърчаха, брадвите свистяха, гърла зейваха и плискаха кръв. Последният от Червените ръце се свлече на палубата с лице — разкъсана алена развалина, може би пет секунди след като първият нападна.