Сега битката се вихреше и по балконите — Локи забеляза как хора си пробиват път през тълпите, хора с тежки сиви наметала, въоръжени с арбалети и дълги ножове. Някои от стражите на Барсави се дръпнаха и не предприеха нищо, други се опитаха да избягат, а трети бяха изненадани в гръб от нападателите и убити на място. Запяха тетиви; във въздуха засвистяха стрели. Вляво от Локи отекна силно „Тряс!“ — голямата порта на балната зала се беше затръшнала сякаш по своя воля. Часовниковите й механизми бръмчаха и щракаха. Хората думкаха напусто по вратите.
Един от хората на Барсави си проби път сред тълпата от паникьосани, блъскащи се Точни хора и прицели арбалета си в сестрите Беранджия, застанали над ранения Капа като лъвици, вардещи плячката си. Тъмна сянка падна върху мъжа от тъмните ъгли на тавана; разнесе се нечовешки писък и сянката изведнъж рязко се отклони, изсвистя над главите на сестрите и връхлетя върху отсрещната стена. Стражът яростно замахна към кафявия силует, който се носеше във въздуха на дълги извити крила — после стисна шията си, залитна и се просна по очи.
— Не мърдайте от местата си! — прокънтя глас, изпълнен с властност и увереност. — Не мърдайте от местата си и внимавайте.
Заповедта има по-силно въздействие, отколкото Локи очакваше: той дори усети как собственият му страх намалява, желанието му да побегне изчезва. Воят и писъците на тълпата притихнаха и призрачно спокойствие бързо обхвана ликуващия допреди две минути двор на Капа Барсави.
Вратът му настръхна. Промяната в тълпата не беше естествена. Можеше и да не се усети какво има, но и преди бе попадал под въздействието му — във въздуха витаеше магия. Потръпна пряко волята си. „Надявам се, че идването ми тук е толкова мъдра идея, колкото изглежда.“
Изведнъж сред тях се появи Сивия крал.
Все едно излезе от врата, отворила се във въздуха точно до трона на Капа. Беше с връхната дреха и наметалото си. Прескочи с лекотата и увереността на ловец труповете на Червените ръце, а до него крачеше Соколаря с облечен в ръкавица юмрук, вдигнат във въздуха. Вестрис кацна на юмрука му, прибра крила и изкрещя тържествуващо. Тълпата заахка и замърмори.
— Нищо лошо няма да ви се случи — рече Сивия крал. — Лошото, което исках да сторя тази вечер, вече го сторих. — Той застана между сестрите Беранджия и погледна надолу към Капа Барсави, който се гърчеше и стенеше на палубата в краката му.
— Здравей, Венкарло. О, богове, и по-добре си изглеждал.
А после Сивия крал отметна качулката си и Локи отново видя напрегнатите очи, строгите черти на лицето му, тъмната, прошарена със сиво коса, изпитото, изнурено изражение. И ахна, защото най-сетне разбра какво го глождеше по време на първата му среща със Сивия крал — онази странна прилика.
Всички парчета от точно тази мозайка се подредиха пред него. Сивия Крал стоеше между сестрите Беранджия и сега очите на Локи съвсем ясно виждаха, че той им е брат — нищо чудно да бяха тризнаци.
3
— Камор! — провикна се Сивия крал. — Царуването на фамилия Барсави свърши!
Хората му бяха овладели напълно тълпата — наброяваха може би две дузини, освен сестрите Беранджия и Соколаря. Пръстите на лявата ръка на мага се усукваха, кършеха и разгъваха и той мърмореше тихичко, докато се оглеждаше из стаята. Каквото и да беше заклинанието, то успя да успокои тълпата, но несъмнено трите черни пръстена на голата му китка също приковаха вниманието на гуляйджиите.
— Всъщност — продължи Сивия крал — това е краят на фамилията Барсави. Ти вече нямаш синове и дъщери, Венкарло. Исках, преди да умреш, да разбереш, че аз съм заличил болестта, разпръсквана от слабините ти, от лицето на земята.
В миналото — кресна той — вие ме познавахте като Сивия крал. Но вече излязох от сенките… и това име няма да бъде произнесено повече. Оттук нататък ме наричайте… Капа Раза.
„Раза — помисли си Локи. — Така е «отмъщение» на езика на Теринския трон. Грубичко.“
Както и доста други неща у Сивия крал, доколкото започваше да разбира — за негова жалост.
Капа Раза, както се представяше той сега, се наведе над изнемощелия от загубата на кръв Барсави, който хленчеше. Раза се наведе и свали пръстена с печат от бледата му неоткъсната ръка. Вдигна го, за да го види цялата тълпа, а после го плъзна на безименния пръст на собствената си ръка.