— Помниш ли бавната смърт на жена си? И колко се доверяваше тя на сестрите Беранджия? Как те й носеха храна? Тя не умря от стомашни тумори, а от черна алхимия. Просто ми се искаше да си залъжа глада с нещичко през дългите години, докато подготвях тази смърт за теб. — Капа Раза се усмихна с демонично веселие. — Доста дълго се мъчи, нали? Чух, че било много болезнено. Е, не боговете й го отредиха, Венкарло. Както и всички останали хора, които ти обичаше, тя умря заради теб.
— Защо? — Гласът на Барсави бе немощен и изтънял.
Капа Раза коленичи до него, обгърна главата му едва ли не с нежност и дълго шепна на ухото му. Когато млъкна, Барсави се втренчи в него с увиснала челюст и невярващо оцъклени очи, а Раза кимна бавно.
Той хвана Капа за брадите и дръпна главата му назад. В другата му ръка от ръкава му падна кинжал и той го заби под оголената брадичка на Барсави чак до дръжката. Барсави ритна немощно, само веднъж.
Капа Раза се изправи и извади острието. Сестрите Беранджия награбиха бившия си господар за реверите и го пуснаха в тъмните води на залива, който прие тялото му със същата готовност, както и неговите жертви и врагове през дългите години на управлението му.
— Един Капа управлява Камор — заяви Раза — и сега това съм аз. Сега това съм аз! — Той издигна окървавения си кинжал над главата си и се огледа из залата, сякаш приканваше хората да оспорят думите му. Но никой не ги оспори и той продължи: — Намерението ми е не просто да премахна Барсави, а да заема мястото му. Причините за това са си мои. И сега ни остава да уредим нещо помежду си, между мен и вас, всички останали, всички Точни хора. — Той се огледа бавно със скръстени ръце, а брадичката му стърчеше напред като на генерал завоевател от стара бронзова скулптура. — Трябва да изслушате думите ми и чак тогава да вземете решение.
4
— Нищо от постигнатото няма да ви се отнеме — продължи той. — Нищо, за което сте се трудили или сте страдали, няма да бъде отнето от вас. Възхищавам се на изграденото от Барсави точно толкова, колкото мразех човека, който го е изградил. Такава е думата ми. Всичко остава, както си е било. Всички гаристи и техните банди остават във владение на същите територии. Ще плащат същата дан, на същия ден, веднъж седмично.
— Тайния мир си остава — както смъртта сложи край на управлението на Барсави, така ще сложи край и на моето.
— Поемам всички постове и цялата власт на Барсави, поемам всичките му задължения. И за да е справедливо, поради това поемам и всичките му дългове и отговорности. Ако някой може да докаже, че Барсави му дължи нещо, сега и Капа Раза му дължи същото. И първи сред тях е Еймон Данзиер… излез отпред, Еймон.
Тълпата вдясно от Капа Раза зашумоля и се размърда; след малко хилавият човечец, който Локи много добре си спомняше от Дупката на ехото, бе изтикан напред. Ясно си личеше, че умира от ужас. Кокалестите му колене направо тракаха.
— Спокойно, Еймон. — Раза вдигна лявата си ръка с дланта надолу, разперил пръсти, също като Барсави пред тълпата. — Коленичи пред мен и ме признай за свой Капа.
Разтрепераният Еймон падна на коляно, пое ръката на Раза и целуна пръстена. Кръвта на Барсави полепна по устните му.
— Капа Раза — произнесе той с почти умолителен тон.
— В Дупката на ехото ти прояви голяма храброст, Еймон. Малцина биха постъпили така на твое място. Барсави беше прав да ти даде такива щедри обещания — и аз ще ги изпълня. Ще получиш хиляда крони, и покои, и такива удобства, заради които мъже, на които им предстоят дълги години живот, ще се молят на боговете да ги поставят на твое място.
— Аз… аз… — От очите на мъжа бликнаха сълзи. — Не бях сигурен какво ще… Благодаря, Капа Раза. Благодаря.
— Желая ти много наслади в замяна на услугата, която ми направи.
— Значи… не сте… не сте били вие, там, в Дупката на ехото, ако позволите да ви питам, Капа Раза.
— О, не, Еймон — разсмя се Раза с гърлен, приятен глас. — Не, онова беше само илюзия.
В далечния ъгъл на балната зала на Плаващия гроб въпросната илюзия тихичко кипеше от ярост и свиваше и изпускаше юмруци.
— Тази вечер вие видяхте как окървавих ръцете си — изкрещя Раза. — Видяхте ги и разтворени, за да проявят, както се надявам да го възприемате, истинска щедрост. Не е трудно човек да се разбере с мен; искам да преуспяваме заедно. Служете ми така, както служихте на Барсави, и зная, че така и ще бъде. Питам ви, гаристи, кой ще превие коляно и ще целуне пръстена ми, за да ме признае за свой Капа?