— Ромовите псета! — изкрещя ниска, стройна жена най-отпред на тълпата, изпълнила балната зала.
— Резачите на Измамната светлина! — извика мъж. — Резачите на Измамната светлина ви приветстват!
„Това е нелепо, по дяволите! — помисли си Локи. — Сивия крал уби бившите им гаристи. Да не би пък да му играят някакъв номер?“
— Мъдрите помияри!
— Бароните от Пожарището!
— Черните очи!
— Целите крони! — разнесе се глас, а след него хорово одобрение. — Целите крони застават зад Капа Раза!
Изведнъж Локи го напуши смях. Той захапа юмрука си и се престори, че кашля. Внезапно истината лъсна — Сивия крал не само избиваше най-верните гаристи на Барсави, а сигурно беше сключил сделки с подчинените им преди това. Богове, в залата е имало и още хора на Сивия крал, предрешени, в очакване да започне истинското представление за вечерта.
Половин дузината мъже и жени излязоха напред и коленичиха пред Раза на ръба на басейна, там, където акулата показа само перката си, когато принудително освободи Барсави от ръката му. „Тоя проклет Вързомаг със сигурност умее да се разбира с животните“ — помисли си Локи със смес от гняв и завист. При всяка нова проява на изкуството на Соколаря той се чувстваше много потиснат.
Един по един гаристите коленичеха и се заклеваха пред Капа, целуваха пръстена и произнасяха „Капа Раза“ с истинско въодушевление. Още петима излязоха напред и коленичиха веднага след тях, очевидно усетили накъде духа вятърът. Локи бързо пресметна — само с вече полученото признание Раза можеше да нарече свои хора петстотин-шестстотин души. Видимите му сили се бяха увеличили значително.
— Значи вече се запознахме — обърна се Раза към цялата тълпа. — Познаваме се и вие знаете какви са намеренията ми. Свободни сте да се върнете към задачите си.
Соколаря направи няколко знака със свободната си ръка. Часовниковите механизми във вратата затракаха обратно и портата се отвори.
— Давам на нерешителните три нощи! — провикна се Капа Раза. — Три нощи, за да дойдат при мен и подвият крак, и ми се закълнат, както преди на Барсави. Искрено желая да проявя благосклонност, но ви предупреждавам, не му е сега времето да ме ядосвате. Виждали сте ме как работя. Знаете, че притежавам средства, които липсваха на Барсави. Знаете, че мога да бъда безмилостен, когато предизвикат у мен неудоволствие. Ако не ви удовлетворява да ми служите, ако мислите, че може би е по-мъдро или по-вълнуващо да ми се противите, ще ви отправя едно предложение. Стягайте си багажа и напуснете града през сухопътните порти. Щом искате да се разделим, моите хора няма да ви навредят. За три нощи ви давам отпуска и дума.
— След това — понижи глас той, — след това ще въздам назиданието, което съм длъжен. Вървете и говорете със своите пезони. Говорете с приятелите си и с други гаристи. Кажете им какво съм казал; кажете им и че искам да ми се закълнат.
Част от тълпата тръгна да излиза. Други, може би по-мъдрите, се строиха пред Капа Раза. Бившият Сив крал приемаше клетвите им в центъра на кръга от трупове. Червените ръце и синовете на Барсави лежаха и кървяха на палубата там, където бяха паднали.
Локи изчака няколко минути натискът да намалее, докато плътният поток от разгорещени, вонящи човешки същества изтънее до няколко гъсти струи, и тръгна към изхода. Краката му, също като главата му, бяха като налети с олово. Умората като че бързо го надвиваше.
Тук-там по пода лежаха трупове — стражите на Барсави, верните от тях. Локи ги виждаше през тълпата, която продължаваше да оредява. Точно до високата порта на залата лежеше Бернел, остарял на служба при Капа Барсави. Гърлото му бе прерязано, той лежеше сред локва от собствената си кръв, а бойните му ножове си стояха в ножниците — нямал е време да ги извади.
Локи въздъхна. Спря се на вратата и се обърна към Капа Раза и Соколаря. Вързомагът като че се взираше в него и за кратък миг сърцето на Локи заби учестено, ала магьосникът не каза нищо и нищо не предприе, просто продължи да наблюдава ритуала, докато новите поданици на Капа Раза целуваха пръстена му. Вестрис се прозя и бързо затвори клюн, сякаш делата на тези, които нямаха крила, я отегчаваха ужасно. Локи побърза да излезе.
Всички стражи, които наблюдаваха как гуляйджиите напускат галеона и се изнизват по пътеката към кея, бяха хора на Раза. Не си бяха направили труда да преместят труповете, проснати в краката им. Някои само гледаха студено; други кимаха дружелюбно. Локи разпозна не един от тях.