По-младият страж посегна към другата страна на парапета, хвана висящото там въже и започна да бие тежката пиринчена камбана, като дърпаше по два пъти — дрън-дрън, дрън-дрън, дрън-дрън.
Трепкаща синя светлина проблесна от една от кулите на Арсенала. Сержантът натисна дръжката на пиринчения цилиндър и разтвори кепенците, скриващи сиянието на необикновено яркия алхимичен глобус вътре. Той можеше да предаде със светлинни сигнали на постовете в Арсенала списък с простички съобщения. На свой ред те щяха да ги препредадат на други наблюдаващи очи в готовност. Ако имаха късмет, те щяха да стигнат до Двореца на търпението или дори до Гарвановия обсег за две минути.
Мина време; чумавият кораб ставаше все по-голям и с все по-ясни очертания.
— Хайде бе, малоумници — измърмори сержантът. — Размърдайте се. Стига си дърпал проклетата камбана, момче. Мисля, че са ни чули.
Пронизителните свирки на Карантинната стража отекнаха сред обвития в мъгли град. След малко към тях се присъедини и барабанен бой — нощен сбор на жълтодрешковци. Ярки бели светлини блеснаха по кулите на Арсенала и сержантът видя мъничките черни силуети на хора, които търчаха по бреговата линия.
— О, така се вижда — измърмори той. Още светлини грейнаха на североизток — малки кули стърчаха по Южната игла и сред Остатъците срещу Старото пристанище, където по закон и по обичай в Камор закотвяха чумавите кораби. На всяка малка кула имаше катапулта за мятане на камъни, която изстрелваше петнайсетфунтови скали или бъчви с огнено масло. Мястото за закотвяне на чумавите кораби се намираше на сто и петдесет ярда южно от Остатъците, над шейсет клафтера вода и в обсега на дузина катапулти, които за минути можеха да потопят или изгорят всичко, що плава.
Една галера изплува от портата на Арсенала между ярко осветените кули — от бързите патрулни съдове, наречени хриле заради подобния на крила замах на веслата. Галерата имаше по двайсет весла от всяка страна, натискани от осемдесет платени гребци. Караше четирийсет войници с мечове, четирийсет стрелци с лъкове и чифт тежки стреломети, наречени скорпия. Нямаше товарен трюм и имаше само една мачта с просто опънато платно. Предназначението й беше само едно — да приближи до всеки кораб, който заплашва град Камор, и всички на борда да бъдат избити, ако не се вслушат в предупрежденията.
По-малки лодки с бели и червени фенери на носа потегляха от северния край на Южната игла с лоцмани и отряди от жълтодрешковци.
От отсрещната страна на дългия вълнолом галерата набираше скорост; редовете от изящни весла разпенваха черното море. Зад нея се виеше пенеста диря. Над водите ехтяха барабани и крясъци заповеди.
— По-близо, по-близо — измърмори сержантът. — Ще е отблизо. Клетата черупка хич я няма, може и да се наложи да й метнат камък, преди да забави ход.
Няколко малки тъмни силуета се виждаха на бледия фон на платната на чумавия кораб — като че бяха твърде малко и не можеха да се справят с тях. Ала щом корабът навлезе в Старото пристанище, той започна да забавя ход. Събраха горните му платна, макар пипкаво и недодялано, а останалите ги нагласиха така, че да „изгонват“ въздуха. Те се отпуснаха и сред скърцане на скрипци и заглушени заповеди също започнаха да се събират.
— О, има изящен силует — измърмори сержантът. — Изящен силует.
— Това не е галеон — отбеляза по-младият страж.
— Прилича на ония префърцунените кораби, дето ги строели в Емберлен. Стил фрегата май им викаха.
Чумавият кораб не беше черен само защото беше тъмно — той беше лакиран в черно и украсен от носа до кърмата с филигран от вещерско дърво. Оръдия не се виждаха.
— Тия смахнати северняци! Дори и корабите им трябва да са черни. Ама наистина е красив. Бас държа, че е и бърз. Ама е здравата затънал в лайната — сега ще го държат под карантина седмици наред. Горките копелета късмет ще извадят, ако оживеят.
Галерата заобиколи върха на Южната игла — веслата пенеха водата. На светлините двамата стражи виждаха, че скорпиите са заредени и оборудвани с екипаж, а стрелците стояха на издигнатите си платформи с лъкове в ръце и нервничеха.
Няколко минути по-късно галерата стигна до черния кораб, спрял на около двеста ярда от брега. Една офицерка излезе на дългия бушприт и вдигна към устата си усилвателна тръба.