— Какъв кораб сте?
— „Задоволство“ от Емберлен! — извикаха в отговор.
— Последно пристанище, в което сте спирали?
— Джерем!
— Не е ли прекрасно — измърмори сержантът. — Горкичките копелета кой знае какво са си лепнали.
— Какъв е товарът ви? — попита офицерката.
— Само провизии. Щяхме да товарим в Ашмир.
— Екипаж?
— Шейсет и осем души. Двайсет умряха.
— Значи сте запалили чумавите светлини, защото наистина сте в нужда?
— Да, в името на боговете! Не знаем какво е… Изгаряща треска. Капитанът е мъртъв; лекарят умря вчера. Молим за помощ.
— Можете да пуснете котва в чумавото пристанище — извика каморската офицерка. — Не бива да доближавате до брега ни повече от сто и петдесет ярда, или ще ви потопим. Всяка лодка, спусната на вода, ще бъде потопена или изгорена. Всеки, който се опита да доплува на брега, ще бъде застрелян — при положение че успее да избяга на акулите.
— Моля ви, пратете ни лекар. Пратете ни алхимици, в името на боговете!
— Не се разрешава да изхвърляте труповете — продължи офицерката. — Ще ги държите на борда. Всякакви пакети или предмети, предадени по някакъв начин на брега от вашия кораб, ще бъдат изгорени без преглед. Всеки опит за такова предаване е основание за изгаряне или потопяване. Разбрахте ли?
— Да, но, моля ви, нищо друго ли не можете да направите?
— Може да ви осигурим жреци на брега, както и прясна вода и милостиня — провизии, изпратени по въже от пристана. Тези въжета ще бъдат опънати с кораб от брега и прерязани, след като бъдат използвани при нужда.
— И нищо друго?
— Не ви се разрешава да приближавате нашия бряг под страх от нападение, но можете да обърнете и да потеглите, когато пожелаете. Аза Гуила и Йоно да ви помагат във време на нужда! Моля се за милост за вас и ви желая бързо отърваване в името на Никованте, Херцог на Камор.
Няколко минути по-късно гиздавият черен кораб се закотви в чумавото пристанище със свити платна.
Жълтите светлини грееха над черните води на Старото пристанище, той се полюляваше леко, а градът спеше, обвит в сребриста мъгла.
Интерлюдия:
Господарката на дългото мълчание
1
Джийн Танен постъпи на служба при богинята на смъртта около половин година след като Локи се върна от чиракуването си в Ордена на Дама Елиза, където бе отишъл с обичайните нареждания да научи каквото може и да се върне у дома след пет-шест месеца. Джийн се представяше под името Таврин Калас и повече от седмица пътува на юг от Камор, докато стигне големия храм на Аза Гуила, известен като Дома на откровенията.
За разлика от другите единайсет (или дванайсет) Терински жречески ордени служителите на Аза Гуила започваха посвещаването си на едно-единствено място. Крайбрежните планински земи, които се издигаха южно от Талишам, свършваха с огромни отвесни бели скали, издигащи се на триста-четиристотин стъпки над прибоя на Желязно море. Домът на откровенията бе изсечен в една от тези скали над морето. Беше толкова огромен, че напомняше градежите на елдрените, но бе сътворен — постепенно и с големи усилия, с продължителен труд — единствено от човешка ръка.
Представете си ред дълбоки четириъгълни галерии, издълбани в скалата и свързани само външно. За да стигнеш, където и да било в Дома на откровенията, трябваше да излезеш навън на мостовете, стълбите и издяланите каменни стъпала, без значение какво е времето и кое време на денонощието е. В Дома на откровенията не познаваха перилата — и послушници, и учители припкаха по мостовете и по светло, и по тъмно, в дъжд и под ясно небе, без нищо да ги пази от падане в морето, освен тяхната увереност и късмет.
На върха на всяка от дванайсетте високи издялани колони западно от Дома на откровенията имаше пиринчени камбани. По задните стени на тези отворени каменни тръби, с диаметър около шест стъпки и височина седемдесет стъпки, имаше издялани дръжки и вдлъбнатини за стъпване. Призори и на смрачаване послушниците трябваше да се катерят по тях и да бият камбаните по дванайсет пъти, по веднъж за всеки бог от пантеона. Звънът на карилиона винаги бе малко нестроен — когато Джийн смяташе, че ще може да мине, той биеше своята камбана тринайсет пъти.
Трима послушници намериха смъртта си при изпълняване на ритуала още преди Джийн да е прекарал и един месец в храма. Той се учуди на изненадващо малкия брой на жертвите, като се имаше предвид колко от благочестивите задължения на новопостъпилите слуги на Аза Гуила (да не споменаваме архитектурата на дома им) явно бяха замислени така, че да насърчават преждевременната среща с богинята на смъртта.