— Тук ние се занимаваме със смъртта, схващана в два смисъла — Смъртта Преход и Вечната смърт — говореше им една от преподавателките, възрастна жрица с три преплетени сребърни ивици около вратния отвор на черната й роба. — Вечната смърт е царството на Преблагата господарка; тя е тайнство, в което на нас, от нашата страна на савана на Господарката, не ни е дадено да проникнем и да го проумеем. Затова Смъртта Преход е единственият начин, по който ние можем да постигнем по-голямо разбиране на нейно мрачно величество.
Престоят ви тук, в Дома на откровенията, много пъти ще ви приближава до Смъртта Преход и е сигурно, че някои от вас ще преминат отвъд, преди да получите посвещение. Това може да се случи поради невнимание, изтощение, лош късмет или по неразгадаемата воля на самата Преблага господарка. Като нейни послушници вие ще бъдете изложени на Смъртта Преход и нейните последици до края на дните си. Трябва да свикнете с нея. Естествено е за живата плът да се ужасява от присъствието на смъртта и от мислите за смъртта. Вашата дисциплина трябва да преодолее естеството.
2
Както в повечето терински храмове, от послушниците на Първото вътрешно тайнство се очакваше да се упражняват в писане, смятане и реторика до степента да могат да преминат към по-висшите равнища на обучение, без да разсейват по-напредналите послушници. Джийн Танен, който превъзхождаше по възраст и по възпитание всички новопостъпили послушници в храма, бе въведен във Второто вътрешно тайнство едва месец и половина след постъпването си.
— Оттук нататък — каза жрецът, извършващ обреда — вие ще криете лицата си. Ще заличите чертите си на момчета и момичета, на мъже и жени. Жреците на Преблагата господарка имат само едно лице и това лице е неразгадаемо. Не бива да виждат в нас отделни личности, мъже и жени. Службата на слугите на богинята на смъртта трябва да се тревожи, ако на тези, за които свещенодействаме, се налага да отправят както трябва мислите си към нея.
Скръбното лице беше сребърната маска на Ордена на Аза Гуила. За послушниците тя смътно напомняше на човешко лице, с грубо изработен нос и дупки за очите и устата. Тази на пълноправните жреци представляваше леко яйцевидно полукълбо от фина сребърна мрежа. Джийн сложи своето Скръбно лице, нетърпелив да се залови с изучаването на повече тайни на ордена, само за да открие, че в задълженията му почти няма промяна в сравнение с времето, прекарано като послушник на Първото вътрешно тайнство. Той все така предаваше съобщения и преписваше свитъци, метеше пода и лъскаше кухнята, и търчеше нагоре-надолу по опасните каменни стълби под Камбаните на дванайсетте, а недружелюбното море се пенеше далеч отдолу и вятърът плющеше в одеждите му.
Само че сега бе удостоен с честта да върши всички тези неща със сребърна маска на лицето, която отчасти пречеше на периферното му зрение. Двама послушници на Второто вътрешно тайнство се запознаха непосредствено със Смъртта Преход скоро след неговото повишение.
Около месец до късно Джийн бе отровен за първи път.
3
— Все по-близо и по-близо — произнесе жрицата, чийто глас му се струваше приглушен и далечен. — Все по-близо и по-близо до Смъртта Преход, до самия край на тайнството. Почувствайте как ръцете и краката ви изстиват. Почувствайте как мислите ви се забавят. Почувствайте как сърцето ви бие все по-вяло. Топлите течности забавят течението си. Огънят на живота гасне.
Беше им дала някакво зелено вино — отрова, която Джийн не можа да разпознае. Всеки от дузината послушници на Второто вътрешно тайнство лежеше и тръпнеше по време на сутрешното занятие. Сребърните им маски бяха втренчени неподвижно нагоре — не можеха да помръднат вратовете си.
Тяхната наставница не им обясни добре какво ще им причини виното, преди да им заповяда да го изпият. Джийн подозираше, че желанието на обкръжаващите го послушници да танцуват весело по ръба на Смъртта Преход все още е по-скоро теория, отколкото действителност.
„Разбира се, я вижте кой е по-наясно — мислеше си той, докато се чудеше на гъдела в краката му, които сякаш бяха далече, далече. — О, Уродливи страже, този жречески орден е умопобъркан. Дай ми сила да оживея и да се върна при Джентълмените копелета… където се живее смислено!“