Да, там, където живееше в тайно мазе от елдерглас под рушащия се храм и се преструваше на жрец на Переландро, а вземаше уроци за овладяване на оръжията при личния фехтовач на Херцога. Може би под въздействието на дадения му опиат, какъвто и да беше той, Джийн се разкиска.
Звукът проехтя и отекна в ниския таван на учебната зала. Жрицата се обърна бавно. Скръбната маска скриваше истинското й изражение, но със замъгления си от опиата ум Джийн бе сигурен, че усеща изпепеляващия й поглед.
— Прозрение ли получи, Таврин?
Той не можа да се сдържи и отново се разкиска. Отровата като че си правеше шегички със задръжките, които той се преструваше, че има, откакто пристигна в храма.
— Видях как родителите ми изгоряха до смърт — рече той. — Видях как котките ми изгоряха до смърт. Знаете ли какъв звук издават горящите котки? — и пак проклетото кискане. От изненада той едва не се задави със собствената си слюнка. — Гледах и не можех да направя нищо. Знаете ли къде трябва да намушкате човек, за да предизвикате смърт веднага, или след минута, или след час? Аз знам. — Щеше да се търкаля по земята от смях, ако можеше да помръдне крайниците си, но сега можеше само да трепери и да мърда с пръсти. — Постепенна смърт? Два-три дни болки? И това го мога. Ха! Смъртта Преход? Ние с нея сме стари приятели!
Маската на жрицата се втренчи в него за няколко разтеглени от опиянението мига, а Джийн си помисли: „Проклета да е тая гадост! Оплесках я.“
— Таврин — рече жрицата. — Когато въздействието на смарагдовото вино се разсея, остани тук. Висшият проктор ще разговаря с теб.
Джийн лежа цяла сутрин замаян и уплашен. Кикотът продължаваше да го напушва, разнообразяван от пристъпи на замаяно презрение към себе си. „Край с изпълнението на задачата. Излязох измамник!“
Същата нощ за негова голяма изненада го приеха в Третото вътрешно тайнство на Аза Гуила.
— Знаех си, че би трябвало да очакваме изключителни неща от теб, Калас — рече Висшият проктор, сгърбен старец, чийто глас хриптеше иззад Скръбната маска. — Първо, необикновеното прилежание, което прояви при изпълнение на ежедневните задачи и бързото ти овладяване на външните ритуали. А сега видение… видение по време на първото ти Терзание. Ти си белязан, белязан! Сирак, станал свидетел на смъртта на майка си и баща си… Ти си предопределен да служиш на Преблагата господарка.
— Какви, ъъъ, са допълнителните задължения на Третото вътрешно тайнство?
— Ами, Терзание — отвърна Висшият проктор. — Един месец Терзание, един месец изследване на Смъртта Преход. Ти отново ще изпиеш смарагдовото вино и ще изживееш други сближавания с ненавременно дошлия миг, в който Господарката те прегръща. Ще те бесят с копринено въже, докато почти издъхнеш, ще ти изцеждат кръвта. Ще те хапят змии и ще плуваш в нощния океан, обитаван от мнозина слуги на Господарката. Завиждам ти, малки братко. Завиждам на теб, новороден за нашите тайнства.
Същата тази нощ Джийн избяга от Дома на откровението.
Събра в торбата оскъдната си покъщнина и опоска кухните за храна. Преди да влезе в дома, бе заровил малка торба с монети и белязал мястото, на около миля навътре от скалите, близо до село Отърване от мъките, което подсигуряваше материалните нужди на храма. Парите трябваше да му стигнат да се върне в Камор.
Надраска бележка и я остави на нара си в чисто новата единична килия, която му предоставиха заедно с по-висшия ранг.
Благодарен съм за възможностите, но не можех да чакам! Избрах да приема състоянието на вечната смърт. По-низшите тайнства на смъртта преход не ме удовлетворяват. Господарката ме призовава.
Изкатери се за последен път по каменните стъпала, а вълните се разбиваха долу в мрака. Мекото червено сияние на алхимичните фарове го изведе на покрива на Дома на откровението, а после и на върха на скалите, където се стопи в нощта.
4
— Проклятие! — възкликна Галдо, щом Джийн завърши разказа си. — Радвам се, че ме пратиха в Ордена на Сендовани.
В нощта, когато Джийн се завърна, след като Отец Окови го разпита до най-малки подробности за преживяванията му в Дома на откровението, той беше качил четирите момчета на покрива с глинени халби топла каморска бира. Седяха под звездите и разпокъсаните сребърни облаци и пийваха бира с твърде пресилено нехайство. Наслаждаваха се на илюзията, че са мъже, събрали се по своя воля, и могат да си правят в нощните часове, каквото им щукне.