— Колегите ми са кучи знахари! — изсумтя Ибелиус. — Аз съм лекар, учил съм в Колегиума! Оздравяването ти е доказателство за това!
Локи се огледа из стаята — лежеше (само по набедрена превръзка) на един нар в ъгъла на изоставена вила в Пепелището по всяка вероятност. Платнена завеса закриваше единствената врата в стаята. Два оранжеви алхимични фенера осветяваха помещението. Гърлото на Локи бе пресъхнало, тялото още го болеше, миришеше лошо, и то не само на естествената миризма на некъпан човек. Странна прозрачна утайка покриваше корема и гърдите му. Той я попипа с пръсти.
— Каква е тая гадост по гърдите ми?
— Мехлемът, господине, мехлемът. Мехлемът на Варанели, ако бъдем точни, макар че вие надали имате познания по темата. Приложих го, за да съсредоточа изчезващата енергия във вашите телесни канали и да огранича движението на топлите ви течности в областта, където би било най-полезно — а именно вашата коремна кухина. Не искахме енергията ви да се прахоса.
— Какво има в него?
— Мехлемът е патентовано съчетание на ред елементи, но същността на въздействието му подсигурява сместа от „помощника на градинаря“ и терпентин.
— „Помощникът на градинаря“ ли?
— Земни червеи — поясни Джийн. — Иска да каже земни червеи, накиснати в терпентин.
— И ти му позволи да ме намаца целия с това?! — изпъшка Локи и се отпусна върху нара.
— Само коремът ви, господине, тъй изстрадалият ви корем.
— Той е докторът — рече Джийн. — Мен ме бива само да потрошавам хора, хич ме няма да ги сглобявам наново.
— Но какво е станало с мен?
— Изтощение — абсолютно изтощение, в по-чиста форма не съм го виждал. — Ибелиус вдигна лявата китка на Локи и провери пулса му. — Джийн ми каза, че сте взели еметик вечерта в Деня на Херцога.
— И то какъв!
— И че после не сте яли и пили нищо. А сетне са ви отвлекли и са ви пребили жестоко, и едва не са ви погубили, като са ви потопили в бъчва с конска урина — фантастична жестокост! Моите съболезнования. И че са ви нанесли дълбока рана на лявата предмишница, рана, която сега заздравява чудесно, но не благодарение на вашите мъки. И че сте останали действен цяла вечер въпреки телесните повреди и изтощението. Че сте преследвали целта си с върховна решителност и без почивка.
— Звучи ми смътно познато.
— Вие просто припаднахте, господине. Както казват профаните, вашето тяло ви отказа позволение да продължите да го малтретирате — изкиска се Ибелиус.
— От колко време съм тук?
— Два дни и две нощи — отвърна Джийн.
— Какво? Проклет да съм! И през цялото време съм труп?
— Почти — отвърна Джийн. — Видях те как падна в несвяст — бях на няма и трийсет крачки от теб и се спотайвах. Чак след няколко минути се усетих защо този дърт брадат просяк нещо ми се струва познат.
— Държах ви малко под упойка — додаде Ибелиус. — За ваше собствено добро.
— Проклятие!
— Явно правилно съм преценил, защото инак нямаше да си починете по своя воля. А и ме улесни да приложа поредица от относително неприятни мазила, които да отстранят отоците и синините по лицето ви.
— Ааа! — възкликна Локи. — Кажи ми, че имаш подръка нещо за пиене!
Джийн му подаде мях с червено вино — беше топло, кисело и толкова разредено, че не беше червено, ами розово, но Локи изгълта половината бързо-бързо на лакоми глътки.
— По-полека, мастер Ламора, по-полека — рече Ибелиус. — Боя се, че имате твърде слаба представа за границите на собствените си възможности. Джийн, накарай го да изяде супата. Той има нужда от възстановяване на животинските сили или течностите му отново ще спаднат. Твърде слаб е — застрашава го анемия.
Локи изгълта предложената супа (акула, варена в мляко с картофи — блудкава, пресечена, била прясна някога си, и определено най-върховното нещо, което той си спомняше да е вкусвал) и се протегна.
— Два дни — о, богове! Сигурно сме нямали тоя късмет Капа Раза да падне по стълбите и да си строши врата?
— Надявай се — отвърна Джийн. — Още е с нас. И той, и Вързомагът му. Тия двамцата напоследък бяха много заети. Може би ще те заинтересува, че Джентълмените копелета официално са извън закона, като общо взето имат предвид единствено мен. Струвам петстотин крони за човека, който ме домъкне — за предпочитане, след като спра да дишам.
— Хммм — рече Локи. — Ако смея да попитам, мастер Ибелиус, какво ви кара да ме мажете тука с червеи, когато всеки от нас е вашият ключ към паричната благосклонност на Капа Раза?