— Това мога да обясня аз — намеси се Джийн. — Явно е имало и друг Ибелиус, който е работел за Барсави като страж на Плаващия гроб. Верен на Барсави, бих додал.
— О — възкликна Локи. — Моите съболезнования, мастер Ибелиус. Ваш брат?
— По-малкият ми брат. Клетият малоумник! Колко пъти му казвах да си намери друга работа. Явно всички ние имаме много общи мъки, с любезното съдействие на Капа Раза.
— Да — потвърди Локи. — Да, мастер Ибелиус. Ще заровя тоя шибаняк в земята по-дълбоко от всички жертви на убийства, откак свят светува!
— Ааа — въздъхна Ибелиус. — Така казва и Джийн. И точно затова дори няма да ви поискам такса за услугата. Не бих казал, че оценявам високо шансовете ви, но всеки враг на Капа Раза е добре дошъл под моите грижи, които ще запазя в дълбока тайна.
— Твърде сте любезен — рече Локи. — Щом се налага да мажат гърдите ми със земни червеи и терпентин, много ще се радвам точно вие… да се погрижите за това.
— Ваш покорен слуга! — отвърна Ибелиус.
— Е, Джийн — рече Локи. — Явно разполагаме със скривалище, лекар и с нас двамата. Какво още притежаваме?
— Десет крони, петнайсет солона и пет медни монети — отвърна Джийн. — Леглото, на което лежиш. Ти излапа виното и излочи супата. Аз, разбира се, притежавам и Проклетите сестри. Няколко наметала и чифтове ботуши, твоите дрехи. И всичкия гнил хоросан и разрушена зидария, за която може да мечтае човек.
— И само това?
— Да, освен още една дреболийка. — Джийн вдигна маската от сребърна мрежа на жрец на Аза Гуила. — Помощта и утехата на Господарката на дългото мълчание.
— Откъде, по дяволите, я намери?
— Веднага щом те зарязах в края на Казана — отвърна Джийн, — реших да се върна с лодка в Квартала на Храмовете и да свърша нещо полезно.
2
Пожарът в Дома на Переландро все още не беше угаснал, когато Джийн Танен, полуоблечен, се хвърли пред черния вход на Дома на Аза Гуила, на две преки североизточно от храма, който Джентълмените копелета наричаха свой дом.
Елдергласът и камъкът не горяха, разбира се, но всичко останало в Дома на Переландро беше друга история. Елдергласът отразяваше и съсредоточаваше горещината на пламъците и всичко в бърлогата щеше да се превърне в бяла пепел, а все по-силната жега щеше да довърши и покъщнината в самия храм. Бригада от жълтодрешковци с кофи се суетеше около зданието, но не й оставаше друго, освен да чака жегата и противният дим с миризма на смърт да престанат да бълват през портата.
Джийн задумка с юмрук по залостения дървен заден вход на храма на Богинята на смъртта. Молеше се на Уродливия страж за помощ при изговора с верарски акцент, който твърде рядко бе упражнявал през последните месеци. Коленичи, за да изглежда още по-жалък.
След няколко минути нещо щракна и врата се открехна — пролуката не беше по-широка от един пръст. Послушница в черна роба без никаква украса и проста сребърна маска, така позната на Джийн, се втренчи в него.
— Името ми е Таврин Калас — представи се Джийн. — Моля за вашата помощ.
— Умирате ли? — попита послушницата. — Почти нищо не можем да направим за онези, които все още са в добро здраве. Ако имате нужда от храна и подкрепление, предлагам ви да отидете в Дома на Переландро, макар че тази вечер те като че си имат… трудности.
— Не умирам, но имам нужда от храна и подкрепление. Аз съм верен слуга на Преблагата господарка, посветен в Петото вътрешно тайнство.
Джийн внимателно беше обмислил лъжата. Четвъртият ранг в Ордена на Аза Гуила бе посвещаването в жречески сан. Пети ранг — съвсем приемливо беше за някой, на когото е възложено да бъде куриер за важни вести от град на град. Ако споменеше по-висш ранг, щеше да бъде принуден да се разправя с по-висшите жреци и жрици, които сигурно бяха чували за него.
— Бях изпратен от Тал Верар в Джереш по работа на нашия орден, но по пътя джеремитски разбойници превзеха кораба ни. Взеха ми одеждите, служебните печати, документите и Скръбната маска.
— Какво? — Послушницата се наведе и помогна на Джийн да стане. Тя тежеше има-няма четвърт от теглото му и усилието й бе малко смешничко. — Посмели са да нападнат пратеник на Господарката?
— Джеремитите не изповядват вярата в Дванайсетте, сестрице — отвърна Джийн и позволи да го вдигнат на колене. — Измъчването на благочестивите за тях е наслада. Дълги дни бях прикован за весло. Снощи галерата, на която ме държаха в плен, пусна котва в Каморския залив. Беше ми възложено да изхвърлям през борда нощните гърнета, а офицерите слязоха на брега да се набесуват. Видях перките на нашите Черни братя да прорязват водата. Помолих се на Господарката и се възползвах от възможността.