Едно нещо, което братята и сестрите на Аза Гуила рядко споменаваха пред външни хора (особено в Камор), беше вярата им, че акулите са любими същества на Богинята на смъртта; че тайнствената им поява и оттегляне и свирепите им нападения са съвършеното въплъщение на природата на Преблагата господарка. Акулите бяха могъща поличба за скритите зад сребърни маски жреци; Висшият проктор не се шегуваше, когато предложи на Джийн свободно да плува в океана по мръкнало. Само неверниците, както се твърдеше, биваха нападани във водите под Дома на откровението.
— Черните братя — възкликна послушницата с нарастваща възбуда. — И те помогнаха ли ви да избягате?
— Не бива да го смяташ за помощ — отвърна Джийн. — Господарката не помага, тя позволява. Гмурнах се във водата и усетих присъствието им около мен. Почувствах ги как плуват под краката ми и видях как перките им режат водната повърхност. Моите похитители крещяха, че съм луд. Щом видяха Братята, решиха, че скоро ще бъда изяден, и започнаха да се смеят. И аз се смях — когато изпълзях невредим на брега.
— Възхвалявай Господарката, братко.
— Възхвалих я, възхвалявам я и ще я възхвалявам — отвърна Джийн. — Тя ме освободи от враговете и ми даде втора възможност да изпълня мисията си. Моля те, отведи ме при иконома на вашия храм. Срещни ме с вашия Божествен баща или Божествена майка. Имам нужда само от Лицето, одежди и подслон за няколко нощи, докато уредя работите си.
3
— Ти не чиракува ли под това име преди много години? — попита Локи.
— Точно така.
— Е, те няма ли да пратят известия? Няма ли да разпитат и да разберат, че Таврин Калас бил подтикнат от божествено любопитство да се хвърли от висока скала?
— Разбира се, че ще разпитат — отвърна Джийн. — Но изпращането на пратеник и получаването на отговор ще отнеме цели седмици… а аз нямам намерение да ходя така предрешен толкова дълго. Освен това за тях ще е доста забавно. Когато накрая разберат, че Калас би трябвало да е мъртъв, ще могат да приказват за всякакви видения и чудеса. Поява, дошла отвъд земите на сенките, разбираш ли.
— Поява, дошла право от гъза на един великолепен лъжец! — възкликна Локи. — Браво на теб, Джийн!
— Предполагам, че просто знам как се говори на жреците на смъртта. Всички си имаме своите малки дарби.
— Тъй то — намеси се Ибелиус. — Но дали е разумно? Това… перчене с одеждите на жреците на самата Богиня на смъртта? Да показваш дълъг нос на… Преблагата господарка? — Ибелиус докосна очите си с две ръце и преплете пръсти над сърцето си.
— Ако Преблагата господарка бе решила да се обиди — отвърна Джийн, — тя разполагаше с изобилни възможности да ме размаже по-тънко и от лист позлата заради моето нахалство.
— Нещо повече — додаде Локи. — Ние с Джийн сме се заклели в божествена служба на Благодетеля, Бащата на необходимите предлози. Вие почитате ли Уродливия страж, мастер Ибелиус?
— Опитът ми сочи, че от малко почит глава не боли. Може и да не паля свещи и да не давам милостиня, но… не си позволявам да говоря нелюбезно за Благодетеля.
— Е — рече Локи. — Нашият наставник веднъж ни каза, че послушниците на Благодетеля са странно неподатливи на последствия, когато им се наложи да се преструват на жреци на някой друг от боговете.
— И по странен начин ги карат да се чувстват добре дошли, бих казал — додаде Джийн. — А при сегашните обстоятелства човек с моя ръст би могъл да използва безценно малко на брой маски.
— Аха. Разбрах те, Джийн.
— Явно Богинята на смъртта е била много заета напоследък — рече Локи — с много други хора, освен нас. Джийн, вече съм съвсем буден. Чувствам се много добре, мастер Ибелиус. Няма нужда да ставате — сигурен съм, че пулсът ми си е там, където го оставих, на сигурно място вътре в китката ми. Какво още можеш да ми кажеш, Джийн?
— Положението е напечено и кърваво, но бих казал, че Капа Раза прекалява. Носи се мълва, че всички сме измрели — освен мен, с тази хубавичка цена, определена за главата ми. Предполага се, че сме отказали да се закълнем във вярност на Раза и сме се опитали да защитим честта на Барсави, и в хода на събитията сме си получили заслуженото. Всички останали гаристи са се заклели. Раза не изчака трите дни и нападна. Тази вечер са прерязали гърлата на най-непокорните — били са петима-шестима. Преди няколко часа.